Погасено ли е задължението по давност при старо изпълнително дело? Иск по чл. 439 ГПК и защита срещу ЧСИ

Старото изпълнително дело не означава автоматично, че дългът е погасен. За да се установи дали е изтекла давност при изпълнително дело, трябва да се проследят изпълнителното основание, всяка молба на взискателя, всяко действие на съдебния изпълнител и периодите между тях. Запорът, възбраната, описът и други действия по конкретен изпълнителен способ могат да прекъснат давността, докато справките и поканата за доброволно изпълнение по правило не я прекъсват. Когато след издаването на изпълнителното основание са настъпили факти, които изключват принудителното изпълнение, длъжникът може да търси защита с иск по чл. 439 ГПК срещу взискателя.

Автор: адвокат Ивайло Иванов
Последна правна актуализация: септември 2026 г.

Има ли давност при изпълнително дело?

Да. Издаването на изпълнителен лист и образуването на изпълнително дело не дават на кредитора неограничено във времето право да събира принудително. Давността обаче не се определя само от годината на делото. Тя може да бъде прекъсвана многократно с действия за принудително изпълнение, след всяко от които започва да тече нов срок.

Давността не се прилага служебно. ЧСИ не може сам да обяви вземането за погасено по давност само по възражение на длъжника. При спор защитата обичайно се реализира пред съда. Това е една от причините първата практическа задача да бъде получаването на пълен препис от изпълнителното дело и подреждането му по дати.

Какъв е срокът на погасителната давност?

Няма един срок за всички задължения. По чл. 110 ЗЗД общата давност е пет години, когато законът не предвижда друго. Чл. 111 ЗЗД предвижда тригодишен срок за определени вземания, включително за лихви, наем и други периодични плащания, както и за някои обезщетения и неустойки от неизпълнен договор.

Когато вземането е установено със съдебно решение, чл. 117, ал. 2 ЗЗД предвижда новата давност винаги да бъде пет години. В практиката на ВКС влязлата в сила заповед за изпълнение също може да има значение за приложимия петгодишен срок, но началният момент зависи от начина, по който заповедното производство е приключило.

 

От кога започва да тече давността?

По общото правило давността започва от изискуемостта на вземането. След съдебно решение или влязла в сила заповед за изпълнение трябва да се установи точната дата, от която тече новият срок. Ако впоследствие е предприето действие за принудително изпълнение, чл. 116, б. „в“ и чл. 117 ЗЗД изискват да се започне ново изчисление.

Затова по старо изпълнително дело не се брои просто „пет години назад от днес“. Проверяват се последователно датата на изпълнителния титул, влизането му в сила, образуването на всяко изпълнително дело, конкретните изпълнителни способи, плащанията и евентуалните признания на дълга.

При изпълнителни дела, образувани преди 26 юни 2015 г., има допълнителен времеви въпрос. С Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК на ВКС е прието, че докато изпълнителният процес е бил висящ преди 26.06.2015 г., давност не е текла; за тези дела тя започва да тече от 26.06.2015 г. Това разрешение често променя резултата при на пръв поглед „много стар“ дълг.

Кои действия на ЧСИ прекъсват давността?

Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС приема, че давността се прекъсва с действие в рамките на конкретен изпълнителен способ. Сред примерите са:

• насочване на изпълнението чрез налагане на запор върху вземане, банкова сметка или трудово възнаграждение;
• налагане на възбрана върху недвижим имот;
• присъединяване на кредитор;
• възлагане на вземане за събиране или вместо плащане;
• опис и оценка на движима или недвижима вещ;
• назначаване на пазач;
• насрочване и извършване на публична продан;
• постъпване на суми от проданта или плащания от трето задължено лице по наложен запор.

Списъкът не е изчерпателен. Решаващо е дали действието изгражда конкретен способ за принудително удовлетворяване, а не как е озаглавен документът в делото. След валидното прекъсване започва нов давностен срок.

През 2024 г. ВКС доразви практиката за своевременно поискан, но по-късно изпълнен способ. С Решение № 80 от 06.02.2024 г. по гр. д. № 1862/2023 г., IV г. о., е прието, че когато кредиторът навреме е поискал конкретно изпълнително действие и е платил таксата, но съдебният изпълнител го е извършил след изтичането на срока по причина, за която кредиторът не отговаря, прекъсването се зачита от момента на искането. Не е достатъчна всяка обща молба: трябва да е индивидуализиран изпълнителен способ и той действително да бъде приложен, включително след надлежно отстраняване на нередовност.

Кои действия НЕ прекъсват давността?

Според т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. не са действия за принудително изпълнение и сами по себе си не прекъсват давността:

• образуването на изпълнително дело;
• изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение;
• проучването на имущественото състояние на длъжника;
• справките за имущество, банкови сметки, трудови договори или регистрация на вещи;
• набавянето на документи и книжа;
• експертиза за определяне на непогасения остатък;
• разпределението и плащането въз основа на влязлото в сила разпределение.

Справка за банкова сметка и евентуален запор

Тук формулировката на молбата е решаваща. Искане само да се извърши справка е подготвително действие и не прекъсва давността. Ако обаче взискателят поиска да се установят сметките и изрично да се наложи запор върху откритите сметки, молбата може да съдържа конкретен изпълнителен способ.

Именно такава хипотеза е разгледана в Решение № 80/06.02.2024 г. на ВКС: поискано е едновременно извършване на справка и налагане на запор. Съдът е зачел своевременното искане, защото конкретният способ по-късно е бил приложен и забавянето не е било по вина на взискателя. Следователно изразът „справка за банкови сметки“ не дава самостоятелен отговор — трябва да се прочете цялата молба, да се провери платена ли е таксата и извършен ли е поисканият запор.

Доброволни плащания от длъжника

Плащането от трето задължено лице вследствие на запор е част от изпълнителния способ и има значение за давността. Доброволното плащане от самия длъжник се преценява отделно: то може да представлява признание по чл. 116, б. „а“ ЗЗД, ако поведението му ясно и недвусмислено потвърждава конкретното вземане. Частично плащане не винаги означава признание на целия спорен остатък. Проверяват се основанието на превода, придружаващите изявления, размерът и моментът на плащането.

Какво е перемпция при изпълнително дело?

Чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК предвижда прекратяване на изпълнителното производство, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Изключение са делата за издръжка. Прекратяването настъпва по силата на закона, а постановлението на съдебния изпълнител го констатира.

Двегодишният срок се свързва с бездействието на взискателя да поддържа изпълнителния процес. За началния му момент се анализира кога поисканите способи са приключили успешно или безуспешно, или кога не могат да продължат по причина, за която взискателят отговаря. Не всяко календарно затишие по делото е непременно перемпция.

Тълкувателно решение № 2 от 04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г., ОСГТК на ВКС, приема, че изпълнително действие, извършено по дело, по което вече е настъпила перемпция, може да прекъсне давността. Затова липсата на нов номер на делото сама по себе си не обезсилва материалноправния ефект на последващото действие.

Може ли след прекратено изпълнително дело да бъде образувано ново?

Да, ако правото на принудително изпълнение не е погасено и изпълнителният титул продължава да съществува. Перемпцията приключва старото процесуално отношение, но не обезсилва автоматично изпълнителния лист. Ново искане за конкретен способ следва да бъде разгледано като ново изпълнително производство.

С Тълкувателно решение № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС е потвърдено и че перемпцията няма сама по себе си решаващо значение за прекъсването на погасителната давност. Затова отговорът не се извежда само от постановлението за прекратяване.

Как се проверява дали конкретно задължение е погасено по давност?

1. Установява се изпълнителното основание: съдебно решение, заповед за изпълнение, спогодба или друг подлежащ на изпълнение акт.
2. Проверява се влизането му в сила: това може да определи началото и продължителността на новия срок.
3. Изисква се пълен препис от всяко изпълнително дело: включително предходни дела по същия изпълнителен лист.
4. Подреждат се всички молби и действия по дати: запори, възбрани, описи, оценки, продани и плащания.
5. Отделят се справките и административните действия: те не се броят като изпълнителни действия само защото се намират в делото.
6. Определя се всяко прекъсване: след него се изчислява нов срок, като се проверяват и признанията на дълга.
7. Проверява се перемпцията: отделно от погасителната давност и с оглед на действащата практика на ВКС.
8. Преценява се съдебната защита: включително дали има правен интерес и основания за иск по чл. 439 ГПК.

Какво представлява искът по чл. 439 ГПК?

Искът по чл. 439 ГПК е средство, чрез което длъжникът оспорва изпълнението. Обичайният предмет е установяване, че вземането или част от него не подлежи на принудително изпълнение поради факт, настъпил след приключването на съдебното дирене по производството, в което е издадено изпълнителното основание. Изтеклата след този момент давност е типичен такъв факт.

Това не е универсален начин да се започне отначало спорът дали първоначалният договор е бил валиден или дали съдът правилно е признал дълга. Чл. 439, ал. 2 ГПК ограничава основанията до последващи факти. При заповед за изпълнение трябва да се съобрази и специалният ред, по който заповедта е влязла в сила.

Правен интерес може да съществува и когато конкретното изпълнително дело е прекратено, ако кредиторът разполага с действащ изпълнителен титул и може да започне ново изпълнение. При уважен иск влязлото в сила решение е основание производството да бъде прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК.

Срещу кого се завежда искът – ЧСИ или кредитора?

Искът по чл. 439 ГПК се предявява срещу взискателя — лицето, което претендира и събира вземането. ЧСИ не е ответник само защото води изпълнителното дело. Ако вземането е прехвърляно, трябва да се установи кой е настоящият взискател и как е удостоверено правоприемството.

Този иск се различава от жалбата по чл. 435–438 ГПК срещу изрично посочени действия или откази на съдебния изпълнител. Различен е и искът за вреди: чл. 441 ГПК урежда отговорността на частния съдебен изпълнител за вреди от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение при наличие на всички предпоставки за такава отговорност.

Спира ли искът по чл. 439 ГПК изпълнителното дело?

Самото подаване на иска не означава автоматично, че запорите и другите действия спират. Необходимо е отделно да се прецени искане за обезпечение на иска чрез спиране на изпълнението и дали са изпълнени законовите предпоставки, включително относно доказателствата и евентуалната гаранция.

Подобно разграничение съществува и при жалбата срещу действие на ЧСИ: чл. 438 ГПК предвижда, че жалбата не спира изпълнението, но съдът може да го спре. Когато има непосредствен риск от превод на сума или продан, въпросът за спиране трябва да се разгледа едновременно със съответния способ за защита.

Какви доказателства са необходими?

При давността точната хронология често е решаваща. Обичайно се събират:

• изпълнителният лист и актът, въз основа на който е издаден;
• заповедта за изпълнение или съдебното решение и данни за влизането им в сила;
• пълен заверен препис от изпълнителното дело и от предходни дела по същия титул;
• молбите на първоначалния и последващите взискатели;
• постановленията и разпорежданията на ЧСИ;
• запорни съобщения, възбрани, протоколи за опис и оценка и книжа по продан;
• извършените справки, за да бъдат разграничени от изпълнителните действия;
• банкови извлечения, разписки и други документи за плащания;
• договори за цесия и документи за конституиране на нов взискател, когато вземането е прехвърляно.

Пример: как се анализира едно старо изпълнително дело

Да приемем, че заповед за изпълнение е влязла в сила на 15 март 2017 г. Изпълнително дело е образувано на 10 април 2017 г., а на 20 май 2017 г. е наложен запор върху банкова сметка. Следват справки през 2018 г. и 2019 г., но без нов изпълнителен способ. На 1 февруари 2022 г. взискателят иска запор на трудово възнаграждение, който е наложен на 15 февруари 2022 г.

Образуването на делото и справките сами по себе си не прекъсват срока. Запорът от 20 май 2017 г. е действие за принудително изпълнение и от него започва нов срок. Ако двегодишното бездействие е довело до перемпция, това не означава автоматично погасен дълг. Отделно се изследва дали към молбата и запора от февруари 2022 г. давността е била изтекла, дали искането е било редовно и дали са налице други действия или признания. Примерът е илюстративен: дори една пропусната молба или дата може да промени резултата.

Какво се случва, ако съдът установи, че вземането не подлежи на принудително изпълнение?

При уважаване на иска съдът установява със сила на пресъдено нещо, че длъжникът не дължи принудително изпълнение за посоченото вземане или част от него по заявеното основание. След влизане в сила решението се представя на съдебния изпълнител и е основание за прекратяване по чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК.

Обхватът на защитата зависи от петитума и предмета на делото. Затова трябва точно да се определят кредиторът, изпълнителният титул, сумите и периодът, за които се твърди изтекла давност.

Какво става с вече събрани пари?

Отговорът зависи от това къде се намират сумите и на какво основание са платени. Ако средствата са по специалната сметка на ЧСИ и още не са преведени на взискателя, може да има значение своевременното искане за спиране и конкретният етап на разпределението. Ако вече са преведени, евентуалната претенция за връщане е отделен въпрос и не следва автоматично от самото уважаване на иска по чл. 439 ГПК.

Чл. 118 ЗЗД предвижда, че доброволно изпълненото след изтичане на давността не се иска обратно само защото длъжникът не е знаел за давността. При принудително събрани суми, отменени действия или вреди могат да се поставят други въпроси. Нужен е преглед на произхода на средствата, момента на плащането, разпределението и получателя. За защита на несеквестируем доход вижте и материала за запор на заплата и банкова сметка.

Кога има смисъл изпълнителното дело да бъде проверено от адвокат?

Проверка е разумна, когато делото е образувано преди много години, дълго време не сте получавали съобщения или внезапно е наложен нов запор по забравено задължение. Особено внимание изискват случаите с прекратено първо дело и последващо ново дело, няколко прехвърляния на вземането, колекторска фирма като взискател или извършени плащания, които не могат лесно да се съпоставят с остатъка.

Ако срокът за жалба срещу действие на ЧСИ тече, проверката не трябва да се отлага. В зависимост от проблема може да е приложима защита срещу ЧСИ, защита по заповедно производство или иск по чл. 439 ГПК. Въпросите за договора и вземането могат да изискват и анализ в областта на гражданското и облигационното право.

Често задавани въпроси

Текстът има общ информационен характер. Правният извод по конкретно изпълнително дело зависи от съдържанието на изпълнителния титул, всички действия и молби по делото, извършените плащания и действащата към съответния момент съдебна практика.