Защита срещу ЧСИ (Частен съдебен изпълнител)
Образуването на изпълнителното производство следва процедурата по издаване на изпълнителен лист, удостоверяващ правото на принудително изпълнение на кредитора, на което съответства задължението на изпълнителния орган за безусловно съобразяване със съдържанието на изпълнителния лист. Изпълнителният орган няма право да отлага, спира, прекратява или приключва принудителното производство освен в предвидените от закона случаи
Компетентен орган в изпълнителното производство 
Компетентният орган за осъществяване на изпълнението е съдебният изпълнител, в чийто район на действие се намират:
– недвижимите имоти, върху които е насочено изпълнението;
– движимите вещи, когато следва да се извърши тяхното предаване от длъжника;
– постоянният или настоящият адрес на взискателя или длъжника – по избор на взискателя, по вземане за издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа или обезщетение за вреди от непозволено увреждане;
– местоизпълнението на задълженията за действие или бездействие, когато се иска изпълнение на такива задължения;
– постоянният или настоящият адрес или седалището на длъжника;
– имуществото на длъжника, върху което е насочено изпълнението, когато той няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България.
Взискателят може да поиска от съдебния изпълнител налагане на запор или възбрана върху вещи на длъжника, намиращи се в района на друг съдебен изпълнител. След налагане на запора или възбраната съдебният изпълнител препраща изпълнителното дело на надлежния съдебен изпълнител, който да извърши опис и продан на вещите, намиращи се в неговия район.
В случаите по чл. 427, ал. 2 ГПК, когато изпълнението е насочено към парични вземания на длъжника от трето задължено лице с постоянен адрес или седалище в друг съдебен район, изпълнителното дело не се препраща.
Настъпилите след подаването на молбата за изпълнение промени в обстоятелствата по чл. 427, ал. 1, т. 5 ГПК, обуславящи местната компетентност, не са основание за препращане на делото.
По искане на взискателя изпълнителното производство може да бъде продължено от друг съдебен изпълнител в същия район на действие. В този случай извършените действия запазват силата си. Ако поискано изпълнително действие не е извършено, внесените авансово такси се изплащат на съдебния изпълнител, на когото е препратено делото. За изпратеното изпълнително дело се уведомяват длъжникът и третото задължено лице. Разноските, свързани с препращането на делото, остават в тежест на взискателя (чл. 427 ГПК).
Молител
Изпълнителният процес започва по МОЛБА на заинтересованата страна – взискателя кредитор.
Съгласно чл. 429 ГПК, наследниците и частните правоприемници на взискателя, както и поръчителят и солидарният съдлъжник, които са платили дълга, могат да искат изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист против сочения в листа длъжник. Изпълнителният лист срещу длъжника има сила и срещу третото лице, дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечение на дълга, когато взискателят насочва изпълнението върху тази вещ. Издаденият изпълнителен лист срещу наследодателя може да бъде изпълняван и върху имуществото на неговите наследници, освен ако те установят, че са се отказали от наследството или че са го приели по опис. Когато наследникът не е приел наследството, съдебният изпълнител определя срока по чл. 51 ЗН, като съобщава изявлението на наследника на съответния районен съдия, за да бъде надлежно вписано в книгата, предвидена в чл. 49, ал. 1 ЗН.
Необходими документи
Изпълнителният процес не започва по почин на изпълнителния орган, а е необходимо органът да бъде сезиран с МОЛБА ЗА ОБРАЗУВАНЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНО ДЕЛО, в която се посочва номерът на делото и на изпълнителния лист, издаден в електронна форма, след като служебно получи достъп до същия чрез Единния портал за електронно правосъдие или се прилага друг акт, подлежащ на изпълнение (в сила от 01.07.2024 г.) (чл. 426, ал. 1 ГПК). Молбата за образуване на изпълнително дело от заинтересованата страна ведно с приложен оригинал на изпълнителен лист или друг осъдителен титул представлява основанието за пристъпване на съдебния изпълнител към изпълнение. В молбата трябва да се посочат:
♦ компетентният съдебен изпълнител;
♦ името и адресът на взискателя и длъжника, на техните законни представители или пълномощници, ако имат такива, електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а ГПК и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес, както и телефонен номер на взискателя и неговите представители или пълномощници, единния граждански номер на взискателя и номера на факса и телекса, ако има такива, съответните индивидуализиращи данни за страна по делото, която е юридическо лице;
♦ подпис на взискателя, съответно на неговия представител или пълномощник (чл. 127 и 129 ГПК);
♦ посочване на начина на изпълнението. Взискателят може да посочи едновременно няколко начина, само ако това е нужно за удовлетворяване на вземането му. В течение на производството той може да посочва и други начини на изпълнение (чл. 426, ал. 2 ГПК).
Приложения към МОЛБАТА:
♦ изпълнителен лист в оригинал;
♦ пълномощно, ако молбата е подадена от пълномощник;
♦ удостоверение за актуално състояние (за юридическо лице); когато се касае за търговец или юридическо лице с нестопанска цел, вписани по правилата на ЗТРРЮЛНЦ, е достатъчно посочване на неговия единен идентификационен код (ЕИК), без да се представя удостоверение, тъй като съгласно чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ при посочен идентификационен код съдът, държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация и лицата, на които е възложено упражняването на публична функция, организации, предоставящи обществени услуги, включително банките, нямат право да изискват доказването на обстоятелства, вписани в търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, и представянето на актове, обявени в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
♦ квитанция за внесена държавна такса, когато молбата е до държавен съдебен изпълнител, съответно за внесена такса в полза на частния съдебен изпълнител, от когото се иска образуването на изпълнително дело.
Действия на съдебния изпълнител след получаване на молбата
Проверка на молбата:
МОЛБАТА се подава в един екземпляр, без препис за длъжника. Ако молбата е нередовна, съгласно разпоредбата на чл. 129 ГПК на взискателя се изпраща съобщение да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности (чл. 426, ал. 3 във връзка с чл. 129 ГПК). Взискателят може да поиска от съдебния изпълнител да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки и да изисква преписи от документи. При образуване на изпълнително дело съдебният изпълнител незабавно отбелязва това в съответната електронна партида чрез Единния портал за електронно правосъдие. Докато отбелязването не бъде заличено или не бъде отразено, че отбелязаното изпълнително дело е приключило или е прекратено, последващо изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист не може да се образува (в сила от 01.07.2024 г.) (чл. 426, ал. 4 и 5 ГПК).
Покана за доброволно изпълнение:
Съдебният изпълнител е длъжен да покани длъжника да изпълни доброволно задължението си в двуседмичен срок. Когато пристъпва към изпълнение въз основа на заповед за изпълнение, съдебният изпълнител кани длъжника с връчването на копие от нея, а когато заповедта е била връчена на длъжника, нов срок за доброволното ѝ изпълнение не се дава (в сила от 01.07.2024 г.). В този случай вместо покана за доброволно изпълнение се изпраща съобщение за образуваното изпълнително дело, както и копие от изпълнителния лист. Поканата съдържа името и адреса на взискателя и предупреждение към длъжника, че в ако в дадения му срок длъжникът не изпълни задължението си, ще се пристъпи към принудително изпълнение. В поканата се съобщават наложените запори и възбрани; прилага се и копие от подлежащия на изпълнение акт. При смърт на длъжника, след като е получил поканата за доброволно изпълнение, но преди да са извършени други изпълнителни действия, съдебният изпълнител, преди да продължи действията си, изпраща на наследниците нова покана за доброволно изпълнение. Когато съдебният изпълнител преминава от един начин на изпълнение към друг, на длъжника се изпраща съобщение за наложения запор и възбрана (чл. 428 ГПК).
Преди да изтече срокът, даден с поканата за доброволно изпълнение, съдебният изпълнител не може да пристъпи към принудително събиране на вземането. Това не означава обаче, че в това време съдебният изпълнител не може да обезпечава успешния изход на изпълнителното производство, тоест той може да налага възбрани и запори. Когато изпълнението се насочва върху движима или недвижима вещ, в поканата за доброволно изпълнение се посочва и денят, в който ще се извърши описът. Той може да се извърши и в срока за доброволно изпълнение. Когато изпълнението се насочва върху имот, едновременно с изпращането на поканата за доброволно изпълнение, в която се посочва имотът, съдебният изпълнител изпраща писмо до службата по вписванията за вписване на възбрана върху този имот.
Поканата за доброволно изпълнение се връчва съобразно правилата за връчване на призовки и съобщения (чл. 37-58 ГПК), като не се прилага чл. 56, ал. 3 ГПК. Съдебният изпълнител назначава особен представител на длъжника в случаите по чл. 47, ал. 6 ГПК, както и когато при пристъпването към изпълнение констатира, че последният няма регистриран постоянен или настоящ адрес. Особеният представител се посочва от съответната адвокатска колегия (чл. 430 ГПК).
Удостоверяване на действията на съдебния изпълнител:
По образуването, движението и приключването на изпълнителното производство съдебният изпълнител се произнася с разпореждане, освен когато законът предвижда да се произнася с постановление.
За всяко предприето и извършено от него действие съдебният изпълнител съставя протокол, в който посочва деня и мястото на извършването му, направените от страните искания и заявления, събраната сума и направените разноски по изпълнението.
Съдебният изпълнител незабавно отбелязва по електронната партида на изпълнителния лист чрез Единния портал за електронно правосъдие връчването му на длъжника, образуването, препращането, прекратяването, приключването на изпълнителното дело, присъединяването и резултата от изпълнението, включително платените на взискателя суми (в сила от 01.07.2024 г.) (чл. 434 ГПК).
4. Правомощия на съдебния изпълнител
Съдебният изпълнител, ако това е необходимо за изпълнението, може да нареди да се отворят сгради на длъжника и да претърсва неговите вещи, жилище и други помещения. Държавните учреждения, общините, организациите и гражданите са длъжни да оказват съдействие на съдебния изпълнител. При поискване полицейските органи са длъжни да окажат съдействие на съдебния изпълнител при възпрепятстване на изпълнението на неговите функции. Съдебният изпълнител има право на достъп до информация в съдебните и административните служби, в т.ч. органите на Националната агенция за приходите, поделенията на Националния осигурителен институт, на централния регистър на ценни книжа, воден от Централния депозитар, на централните депозитари на ценни книжа, на лицата, водещи регистър на държавни ценни книжа, на контролните органи по Закона за движението по пътищата и на други лица, които водят регистри за имущество или разполагат с данни за неговото имущество. Той може да прави справки и да получава сведения във връзка с изпълнението, както и да иска копия и извлечения от документи.
В случаите, когато личното присъствие на длъжника е необходимо и той не се явява, въпреки че е получил призовка за това, съдебният изпълнител може да нареди на полицейските органи неговото довеждане. При необходимост съдебният изпълнител може да поиска от органите на Министерството на вътрешните работи спиране от движение на моторно превозно средство, върху което е насочено изпълнение за срок до три месеца (чл. 431, ал. 1-3 и ал. 5-6 ГПК).
Спиране на изпълнението:
Спирането на изпълнителното производство се изразява във временно преустановяване на процесуалните действия, като извършените до спирането действия остават в сила и се запазва възможността производството да се възобнови, когато основанието за спиране отпадне.
Прекратяване и приключване на изпълнението:
При прекратяването на изпълнителното производство се преустановяват окончателно процесуалните действия, като се обезсилват вече извършените. Последващи прекратяването процесуални действия по изпълнителното производство са недопустими. Основанията за прекратяване на производството се изразяват или в първоначална липса на условие за допустимост на процеса, или в последващо отпадане на такова условие.
Изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато:
♦ длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство; ако длъжникът представи разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя се приема за истинска;
♦ взискателят е поискал това писмено;
♦ изпълнителният лист бъде обезсилен;
♦ с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, или този акт се признае за подправен;
♦ посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество;
♦ не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението, освен в случаите по чл. 83 ГПК;
♦ бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл. 439 или 440 ГПК (иск за оспорване на изпълнението от длъжника или иск от трето лице срещу взискателя и длъжника, за да се установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника);
♦ взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
Според чл. 433, ал. 2 ГПК, изпълнителното производство се приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението.
Във всички случаи по чл. 433, ал. 1 и 2 ГПК съдебният изпълнител вдига служебно наложените възбрани и запори, след като постановлението за прекратяване или разпореждането за приключване влезе в сила. Вдигането на запорите и заличаването на възбраните по отношение на имуществата, продадени в хода на изпълнителното производство, има действие занапред. Прекратяването и приключването на производството не засяга правата, които трети лица са придобили преди това въз основа на изпълнителните действия, както и редовността на извършеното от третото задължено лице плащане на съдебния изпълнител (чл. 433 ГПК).
Такси:
Когато се образува изпълнително дело при държавен съдебен изпълнител, държавните такси се дължат на основание текстовете в Раздел ІІ ТДТССГПК. За образуване на изпълнително дело се събира такса 20 лв. (чл. 30 ТДТССГПК). За цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника по изпълнителното дело, за набавяне на данни, документи, книжа и други се събира такса 50 лв. (чл. 31 ТДТССГПК). За извършване на справка за длъжника и неговото имущество се събира такса 5 лв. (чл. 32 ТДТССГПК). За издаване на удостоверение се събира такса 5 лв. (чл. 33 ТДТССГПК). За издаване на препис от документ, съставен от държавния съдебен изпълнител, се събира такса 2 лв., а ако преписът е повече от една страница – за всяка следваща по 1 лв. (чл. 34 ТДТССГПК).
Дължимите към частните съдебни изпълнители такси са определени в ТТРЗЧСИ. Принципно таксите не се различават по размер и са посочени в Раздел І ТТРЗЧСИ, но следва да се има предвид, че повечето частни съдебни изпълнители са регистрирани по ЗДДС, поради което към тези такси се дължи и съответният ДДС в полза на държавата.
Давност при изпълнителното производство
Прекъсването на давността с предявяването на иск и други действия по чл. 116, б. „б“ ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. „в“ ЗЗД са уредени по различен начин. В първия случай нова давност не започва да тече докато трае производството, а ако съществуването на вземането не бъде признато, давността не се счита прекъсната. Ако вземането бъде признато новата давност започва да тече от влизането в сила на крайния акт, с който се установява, че вземането съществува, тъй като докато трае производството, давност не тече. Не случайно законодателят е уредил отделно хипотезата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД относно давността в принудителното изпълнение, без да възпроизведе правилата за спиране и отпадане на ефекта на прекъсването в исковия процес. Тези правила са неприложими при прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. „в“ ЗЗД не защото ефектът на спирането в този случай настъпва безвъзвратно, а защото в този случай няма спиране на давността, нито отпадане на ефекта на прекъсването. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
Ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.
В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи).
Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие (т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Прекратеният изпълнителен процес не може да бъде възобновен, като съдебният изпълнител няма право сам да отменя постановлението си за прекратяване – това може да бъде сторено само от съда. Докато давността за съществуващо вземане не е изтекла, взискателят може да инициира ново изпълнително производство за същото вземане, защото прекратяването на изпълнителния процес само по себе си не погасява вземането (което може да бъде погасено по друг начин), нито обезсилва изпълнителното основание и изпълнителния лист, ако те не са обезсилени на друго основание.
Как да действате ако Ви потърси ЧСИ (Частен съдебен изпълнител)?
След като получите покана за доброволно изпълнение имате 14-дневен срок преди частният съдебен изпълнител да предприеме съответните изпълнителни действия (да ви удържа пари по вече запорирани банкови сметки, трудови възнаграждения, пенсии и други). Следва да имате предвид, че още преди да получите поканата за доброволно изпълнение ЧСИ вече ще е извършил проучване на Вашето имущество и ще е наложил съответните запори, възбрани и т.н. В този случай е много важно да се свържете с Нас възможно най-скоро за да можем да се запознаем своевременно с изпълнителното дело и възможностите за защита.
Какво да правим ако вече имаме старо изпълнително дело?
В случай, че срещу Вас е образувано изпълнително дело преди време, то ние ще се запознаем със съответното дело или дела. Ще направим съответните проучвания и справки и ще Ви дадем компетентно мнение дали има основания за прекратяване на изпълнителното дело или погасяване на задължението по давност.
Защита срещу Частен съдебен изпълнител (ЧСИ). Как можем да Ви помогнем?
Съгласно практиката ВКС – не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
След като извършим необходимите справки и проучвания, то ние ще пойскаме от частият съдебен изпълнител прекратяване на изпълнителното дело или ще заведем установителен иск пред гражданският съд за признаване на задължението за погасено по давност!
Моят съвет е да се консултирате с добър адвокат изпълнително дело, защото така ще защитите Вашите права и интереси възможно най-пълноценно. Целта винаги е да се спестят излишни нерви и емоции, както и допълнителни неудобства и неприятности. Нашите услуги са съобразени с изискванията на клиента, за да отговарят на Вашите индивидуални нужди. Ако желаете да получите професионална консултация, потърсете ме още веднага на ☎️ 0988 341819
Ако търсите добър адвокат срещу ЧСИ или държавен съдебен изпълнител адвокат Ивайло Иванов предлага:
♦ консултации във връзка със започнати изпълнителни производства (когато е получена покана за доброволно изпълнение или са наложени запор или възбрана);
♦ представителство от адвокат срещу ЧСИ;
♦ обжалване на незаконни действия на съдебния изпълнител;
♦ изготвяне на възражения срещу издадени заповеди за изпълнение и представителство по тях;
♦ изготвяне на молби за издаване на изпълнителен лист, заповед за изпълнение и за започване на принудително изпълнение;
♦ правна помощ и съдействие при разпореждане със запорирано или възбранено имущество;
♦ завеждане на дела при погасени по давност задължения и др.
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ПРИНУДИТЕЛНОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ?
Принудителното изпълнение, провеждано по реда на Гражданския процесуален кодекс, е част от изпълнителното производство, което започва с издаването от съда на изпълнителен лист или заповед за изпълнение и се провежда от съдебния изпълнител (държавен или частен). Всъщност, целта на изпълнителното производство е да удовлетвори претенцията на един кредитор към неговия длъжник, който отказва доброволно да погаси задължението си.
Принудително изпълнение може да се иска за заплащане на определена сума, за извършване на определено заместимо действие (т. е. действие, което може да бъде извършено не само от длъжника, но и от друго лице), както и за незаместими действия (т. е. действие, което може да бъде извършено само лично от длъжника) и бездействия.
Могат ли да ви наложат запор върху болничен, майчинство, обезщетение за безработица или друго парично обезщетение?
Не могат да се налагат запори и върху паричните обезщетения и помощите, изплащани по Кодекса за социалното осигуряване (КСО) – майчинство, обезщетение за безработица, болничните и пенсиите съгласно чл. 114а КСО. Възможно е тези правила да бъдат нарушени, напр. получавате по вашата банкова сметка обезщетение за безработица, съдебният изпълнител налага запор и средствата биват преведени по негова сметка.
В този случай след като представите на съдебния изпълнител документ, от който да е видно, че средставата имат определен произход (напр. обезщетение за безработица), съдебният изпълнител следва да ви върне парите по вашата сметка.
Кога съдебният изпълнител не може да продаде на публична продан жилището ви?
Допустимо е да се наложи възбрана, но не е допустимо да се продаде жилището на длъжника за удовлетворяване на вземането на взискателя (кредитора), тогава когато нито длъжникът, нито който и да било от членовете на семейството му, живеещ заедно с него, не притежава друго жилище.
В семейството на длъжника се включва неговият съпруг, деца и осиновени. Ако обаче върху жилището ви дори и да е единствено е учредена ипотека и взискател е ипотекарният кредитор, тогава несеквеституемостта отпада и жилището може да бъде продадено