Защита по заповедно производство

Заповедното производство е уредено в ГПК в два варианта. В единия вариант издаването на изпълнителен лист и започването на принудително изпълнение става възможно след влизане в сила на заповедта за изпълнение като изпълнително основание, въз основа на което кредиторът може да се снабди с изпълнителен лист. В другия вариант кредиторът може да поиска от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист.Картина в страницата
 
От волята на кредитора зависи дали ще се възползва от заповедното производство, когато са налице предпоставките за започването му – съгласно чл. 410, ал. 1 ГПК, заявителят (кредиторът) може да поиска издаване на заповед за изпълнение.
Налице са следните предпоставки за приложимост на заповедното производство по чл. 410 и сл. ГПК:
1. Основна предпоставка е подсъдността на евентуалния спор между страните на районния съд.
2. Разпоредбата на чл. 410 ГПК изисква вземанията да бъдат за:
2.1. парични суми или за заместими вещи – с цена на иска до 25 000 лв., както и всички парични вземания за издръжка, за трудови спорове и по актове за начет, независимо от цената им (чл. 104, т. 4 ГПК); отговаря на изискванията на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК заявление за издаване на заповед за изпълнение за част от вземане, чийто общ размер е над 25 000 лв. (т. 2, б. “а” от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГТК на ВКС);
2.2. предаването на движима вещ, която длъжникът е получил със задължение да я върне или е обременена със залог или е прехвърлена от длъжника със задължение да предаде владението, като и в тези случаи стойността на вещта не може да превишава 25 000 лв. (за да бъде евентуалният иск подсъден на районния съд).
3. Длъжникът трябва да е с постоянен адрес или седалище на територията на Република България или да има обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България (чл. 411, ал. 2, т. 3 и 4 ГПК).
4. Искането на молителя следва да не противоречи на закона или добрите нрави (чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК). Това правило изразява основен принцип в българското право, но проверката в случая може да бъде само формална, основана на самото искане, а не на проверка на доказателства, както би било в исков процес.
ГПК предвижда такива изрични изключения от общите правила за приложимост на заповедното производство, при които, независимо че съответните вземания не отговарят на посочените по-горе критерии, може да се използва заповедното производство. Това е направено посредством изменения в множество закони, приети с ПЗР на ГПК:
1. За вземанията си, произтичащи от неизплатени възнаграждения и разноски, адвокатът може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 ГПК независимо от техния размер (§ 10, т. 1 ПЗР ГПК, чл. 37 ЗАдв).
2. Потребителите и водоползвателите на вода и ползващите услугите отвеждане и пречистване на отпадни води и други услуги, предвидени в ЗВод – неизправни длъжници, носят отговорност за задълженията си, като предоставящият услугата може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 ГПК независимо от размера на задължението (§ 15, т. 2 ПЗР ГПК, чл. 203 ЗВод).
3. Общественият доставчик, електроенергийният системен оператор, обществените снабдители, крайните снабдители, преносното предприятие и разпределителните предприятия могат да поискат издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 ГПК за вземанията си за доставена или пренесена електрическа енергия, както и за оказваните от тях услуги по ЗЕ независимо от техния размер (§ 22, т. 1 ПЗР ГПК, чл. 107 ЗЕ).
4. За задълженията на потребителите – неизправни длъжници, и на асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ към топлопреносното предприятие може да се издаде заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 ГПК независимо от техния размер (§ 22, т. 2 ПЗР ГПК, чл. 154 ЗЕ).
5. Общественият доставчик, обществените снабдители и крайните снабдители на природен газ могат да поискат издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 ГПК за вземанията си за доставка на природен газ независимо от техния размер (§ 22, т. 3 ПЗР ГПК, чл. 184 ЗЕ).
6. За вземанията, произтичащи от неизплатени възнаграждения по регистрирани договори, проектантите могат да поискат издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 ГПК независимо от техния размер (§ 30 ПЗР ГПК, чл. 30 ЗКАИИП).
7. За дължимите суми по решение на общото събрание Нотариалната камара може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 ГПК независимо от техния размер (§ 37, т. 2 ПЗР ГПК, чл. 61 ЗННД).
8. За дължимите неплатени нотариални такси нотариусът може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 ГПК независимо от техния размер (§ 37, т. 3 ПЗР ГПК, чл. 89, ал. 3 ЗННД).
9. За вземанията си сдруженията за напояване могат да поискат издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 ГПК независимо от техния размер (§ 50 ПЗР ГПК, чл. 54 ЗСН).
10. Въз основа на влязлото в сила решение на общото събрание по чл. 45 ЗС управителят или председателят на управителния съвет на етажната собственост може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 ГПК (§ 51 ПЗР ГПК, чл. 46, ал. 2 ЗС).
11. За дължимите суми по решение на общото събрание Камарата на частните съдебни изпълнители може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 ГПК независимо от техния размер (§ 57, т. 6 ПЗР ГПК, чл. 54 ЗЧСИ).
12. За дължимите неплатени такси и разноски частният съдебен изпълнител може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 ГПК независимо от техния размер (§ 57, т. 8 ПЗР ГПК, чл. 79, ал. 3 ЗЧСИ).
13. На основание утвърдения от съда план за оздравяване на търговец в производство по несъстоятелност кредиторът може да поиска издаване на заповед по чл. 410, ал. 1 ГПК за изпълнение на преобразуваното вземане независимо от неговия размер (§ 58, т. 8 ПЗР ГПК, чл. 708 ТЗ).
Заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от страните, освен в частта за разноските (чл. 413, ал. 1 ГПК). По отношение на заявителя липсва правен интерес от обжалване на издадената заповед, когато искането му е уважено, а защитата на длъжника става не чрез жалба, а чрез ВЪЗРАЖЕНИЕ.
Длъжникът може да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея. Обосноваване на възражението не се изисква. Възражението се прави в едномесечен срок от връчването на заповедта, който не може да бъде продължаван (чл. 414 ГПК). Възражението също следва да бъде подадено по образец. Когато възражението не е изготвено по утвърдения образец или е използван неправилен образец, съдът, на основание чл. 425, ал. 2 ГПК, следва да направи писмено указание за отстраняване на нередовността и да приложи съответния образец.
Действие на възражението:
Когато в срок е подадено редовно ВЪЗРАЖЕНИЕ, заповедта за изпълнение не може да влезе в сила и да бъде издаден изпълнителен лист (арг. чл. 416 ГПК). Когато възражението е подадено в срок, съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса (чл. 415, ал. 1 ГПК). След като е подадено възражение по утвърден образец, съдът е длъжен да приложи последиците на чл. 415 ГПК, дори и заявените възражения от длъжника да са неясни в частта относно оспореното основание или размера на вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение. Предпоставките за влизане в сила на заповедта по отношение на главния длъжник и поръчителя се преценяват поотделно. Заповедният съд дава по реда на чл. 415 ГПК указания за предявяване на иск за установяване на вземането само по отношение на подалия възражението длъжник, като по отношение на неподалия възражение заповедта влиза в сила (т. 5, б. “б” и “в” от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГТК на ВКС).
Обжалване на заповедта за изпълнение
Самата заповед подлежи на обжалване само в частта за разноските, съгласно чл. 413, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 423, ал. 1 ГПК, срокът за подаване на възражение до въззивния съд, когато длъжникът е бил лишен от възможност да оспори вземането (т. е. не е подал възражение по чл. 414 ГПК поради невъзможност), е едномесечен от узнаването на заповедта за изпълнение и едновременно с възражението длъжникът може да упражни и правата си по обжалване за разноските и по чл. 419, ал. 1 ГПК. При подаване на възражение по чл. 414 ГПК въпросът за обжалване сам по себе си не се поставя, доколкото присъдените в заповедта разноски не са дължими, защото заповедта не може да влезе в сила.
Защита на длъжника пред въззивния съд, поради невъзможност за оспорване на заповедта за изпълнение по чл. 414 ГПК
Тази защита следва да се използва от длъжника, в случай че има нередовност на връчване на заповедта или невъзможност за узнаване на връчването по причини, независещи от длъжника, изброени в чл. 423, ал. 1, т. 1-4 ГПК:
а) заповедта за изпълнение не е била връчена надлежно на длъжника;
б) заповедта за изпълнение не е била връчена лично на длъжника и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България;
в) длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства;
г) длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее.
Подаването на възражение пред въззивния съд (съответния окръжен съд, а за София – Софийски градски съд) не спира изпълнението на заповедта. По искане на длъжника съдът може да спре изпълнението при условията на чл. 282, ал. 2 ГПК (при представяне на надлежно обезпечение) (чл. 423, ал. 2 ГПК).
Съгласно чл. 423, ал. 3 и 4 ГПК, съдът приема възражението (този акт е равносилен по смисъл на уважаване на възражението от съда), когато установи, че са налице предпоставките по чл. 423, ал. 1 ГПК. Ако възражението бъде прието, изпълнението на издадената заповед по чл. 410 ГПК се спира. Когато възражението е прието, съдът разглежда и подадената с възражението частна жалба по чл. 413, ал. 1 и чл. 419, ал. 1 ГПК. Когато възражението е прието, защото не са били налице предпоставките на чл. 411, ал. 2, т. 3 и 4 ГПК, съдът служебно обезсилва заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист. При липса на постоянен адрес или седалище на територията на Република България на длъжника заповедта следва да бъде обезсилена от заповедния съд, а от въззивния съд само в случай, че същата е оформена като редовно връчена и е стабилизирана с изтичането на срока за възражение. При липса на обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България на длъжника заповедта може да се обезсили само от въззивния, но не и от заповедния съд (т. 3, б. “б” от тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГТК на ВКС).
Разглеждането на делото от първоинстанционния съд продължава с указания по чл. 415, ал. 1 ГПК – съдът следва да укаже на заявителя (кредитора), че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Това обаче може да се извърши само в случаите, когато служебно не са обезсилени заповедта за изпълнение и издаденият въз основа на нея изпълнителен лист.
Иск на длъжника за оспорване на вземането
Длъжникът може да оспори вземането по исков ред, когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок. Искът може да бъде предявен в тримесечен срок от деня, в който на длъжника е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който длъжникът е могъл да се снабди с новото писмено доказателство, но не по-късно от една година от погасяване на вземането (чл. 424 ГПК). Преценката дали в исковата молба по чл. 424 ГПК се твърдят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства, които дават основание за преразглеждане на въпроса за дължимостта на вземането, е от обуславящо значение за допустимостта на иска, а не за неговата основателност (т. 16 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГТК на ВКС).
Когато все още няма принудително изпълнение, искът следва да бъде отрицателен установителен, а при настъпило вече изпълнение – осъдителен за връщане на недължимо изпълнение. Искът не може да се основава на обстоятелства, които са извън посочените в чл. 424 ГПК (известни на длъжника или такива, относно които са му били достъпни доказателства по времето преди влизане в сила на заповедта за изпълнение).
За нововъзникнали обстоятелства длъжникът разполага с друга искова защита по чл. 439 ГПК – оспорване на принудителното изпълнение чрез иск. Именно там искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание (в случая – след приключването на заповедното производство). 
 
Заповедта за изпълнение издадена въз основа на документ по чл. 417 ГПК (Акт на административен орган, по който допускането на изпълнението е възложено на гражданските съдилища; Документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, и общините, или извлечение от счетоводните книги на банка, към което е представен документът, от който произтича вземането на банката, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия; Нотариален акт, спогодба или друг договор, с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване на определени вещи; Извлечение от регистъра на особените залози за вписано обезпечение и за започване на изпълнението – относно предаването на заложени вещи; Извлечение от регистъра на особените залози за вписан договор за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената или договор за лизинг – относно връщането на продадени или отдадени на лизинг вещи; Договор за залог или ипотечен акт по чл. 160 и чл. 173, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите; Влязъл в сила акт за установяване на частно държавно или общинско вземане, когато изпълнението му става по реда на този кодекс; Влезли в сила задължителни предписания на органи на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ до работодател за изплащане на забавени повече от два месеца парични задължения по трудови правоотношения; Акт за начет; Запис на заповед, менителница или приравнена на тях друга ценна книга на заповед, както и облигация или купони по нея; когато ценната книга обезпечава вземане, произтичащо от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилага договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия) подлежи на незабавно изпълнение. Кредиторът може да поиска от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист.

Обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение

Разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение, може да се обжалва с частна жалба в едномесечен срок от връчването на заповедта за изпълнение. Частната жалба се подава заедно с възражението срещу заповедта. Обжалването на разпореждането за незабавно изпълнение не спира изпълнението, както и възражението срещу заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение, освен когато е постановено въз основа на Запис на заповед, менителница или приравнена на тях друга ценна книга на заповед, както и облигация или купони по нея. Когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора или писмени доказателства, че вземането не се дължи, вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или неправилно е изчислен размерът на вземането по договор, сключен с потребител съдът, постановил незабавното изпълнение, може да го спре и без да е необходимо обезпечението.


Моят съвет е да се консултирате с добър адвокат изпълнително дело, защото така ще защитите Вашите права и интереси възможно най-пълноценно. Целта винаги е да се спестят излишни нерви и емоции, както и допълнителни неудобства и неприятности. Нашите услуги са съобразени с изискванията на клиента, за да отговарят на Вашите индивидуални нужди. Ако желаете да получите професионална консултацияпотърсете ме още веднага на ☎️ 0988 341819