гр. София, бул. "Витоша" № 1А, ет. 3, Кантора № 317 и ж.к. " Овча купел", ул. "Бойчо Огнянов" № 1
ПРЕДЯВЯВАНЕ НА ИСК ЗА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ С ДЕТЕ
Целта на настоящата статия е да укаже реда и условията, при които може да се реши въпроса за поддържането на личните отношения с дете.
Такава необходимост може да възникне, когато единият родител пречи на поддържането на лични отношения на другия родител с детето или когато родителите пречат на дядото и бабата да поддържат лични отношения с ненавършилите пълнолетие внуци.
Искът за лични отношения с дете може да се предяви самостоятелно или задължително се разглежда заедно с иска за развод (чл. 59 СК) или с иска за унищожаване на брака (чл. 322, ал. 2 ГПК)
Когато съдът уважи иск за установяване на произход от майката или иск за установяване на произход от бащата, той служебно определя личните отношения между детето и родителите (чл. 70 СК). При ограничаване или лишаване от родителски права съдът определя и мерките относно личните отношения между родителите и децата (чл. 134, т. 2 СК). При непълно осиновяване правата и задълженията между осиновения и роднините му по произход се запазват, и този иск може да бъде предявен.
Ред и условия за самостоятелно предявяване на иск за лични отношения с дете
Производството започва въз основа на искова молба до съда, подадена от един от родителите или от бабата и дядото. Компетентен да реши въпроса е районният съд по настоящия адрес на детето (чл. 128, ал. 1 СК).
ИСКОВАТА МОЛБА трябва да съдържа следните реквизити:
♦ посочване на районния съд;
♦ името и адреса на молителя/молителите и ответника, на техните законни представители или пълномощници, ако имат такива, електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а ГПК и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес, както и телефонен номер на молителя/молителите и неговите представители или пълномощници, единния граждански номер на молителя/молителите и номера на факса и телекса, ако има такива;
♦ данни за детето;
♦ изложение на обстоятелствата, на които се основава искът;
♦ искане съдът да постанови лични отношения с детето;
♦ приложените документи;
♦ дата, място и подпис на лицето/лицата, което/които подава/подават молбата (чл. 127, ал. 1 ГПК).
Към молбата се прилагат:
♦ заверено от молителя копие на удостоверението за раждане на детето;
♦ пълномощното, когато молбата се подава от пълномощник;
♦ документ за внесена държавна такса;
Искът е предявен с постъпването на исковата молба в съда. Съдът проверява редовността на исковата молба и допустимостта на предявения иск. След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея и приложенията на ответника заедно с указания за процесуалните права, които той има, както и за последиците от неупражняването им. Ответникът в едномесечен срок може да даде писмен отговор, в който да изрази становище по допустимостта и основателността на иска, по обстоятелствата, на които се основава искът и да направи възражения, ако има такива. В отговора следва да посочи всички доказателства и да представи писмените, с които разполага. Когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ или не упражни правата си да предяви насрещен или инцидентен установителен иск, както и да привлече трето лице, той губи възможността да направи това по-късно. Тези негови права се преклудират и възможност да ги упражни има само ако докаже, че пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Ако ответникът има право да ползва правна помощ и подаде молба за това, срокът за подаване на писмен отговор се прекъсва и не тече до произнасяне по молбата.
Всяка страна може да поиска да участва в съдебно заседание чрез видеоконференция, когато тя не е в състояние да се яви непосредствено пред съда. При видеоконференцията страната присъства в специално оборудвано за видеоконференции помещение в районен съд, определен по реда на чл. 156а, ал. 2 – 4 ГПК, място за лишаване от свобода или ареста. Съдът уведомява страните за условията за провеждане на видеоконференция.
Съдът извършва подготовка на делото в закрито заседание, в което проверява редовността и допустимостта на предявените искове и другите искания и възражения на страните, и се произнася с определение по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата. Препис от определението се връчва на страните заедно с връчването на призовките за първото по делото открито заседание. Съдът ако прецени може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора (чл. 140 ГПК). Неявяването на ответника (ответниците) в заседанието, когато е редовно призован, не е пречка за разглеждане на молбата.
Независимо от липсата на изрична нормативна уредба, по молба на страните съдът, пред който е предявен иска, може да определи привременни мерки относно лични отношения с детето. Тези мерки могат да се вземат по всяко време, докато трае процеса. Сезирането на съда може да стане с писмена молба на една от страните или устно в съдебно заседание. В последния случай съдът се произнася в заседанието, в което е отправена молбата, а ако се налага да се събират допълнителни доказателства – се насрочва ново заседание в двуседмичен срок. В този случай съдът упражнява защитната функция на закона в интерес на детето. Привременните мерки се ползват с изпълнителна сила, но не и със сила на присъдено нещо. Те имат действие до постановяване окончателно решение, но могат да бъдат изменяни и отменяни. С приключване на процеса те отпадат, тъй като се заместват от трайна уредба на отношенията.
В откритото заседание след разрешаване на предварителните въпроси съдът пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора. В това заседание ищецът може да поясни и допълни исковата молба и да посочи и представи доказателства във връзка с направените оспорвания от ответника, а ответникът – да посочи и представи нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с отговора на исковата молба. И двете страни са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства.
С оглед защита правата на ответника съществува процесуална възможност да поиска допълнителен срок, в който да вземе становище по направените в откритото заседание доказателствени искания от ищеца, както и да посочи допълнителни доказателства във връзка с направените оспорвания. В заседанието съдът поставя въпроси на страните за изясняване на фактите и им указва да конкретизират твърденията си и да отстранят противоречията в тях, след това ги приканва да сключат спогодба като посочва нейните последици. Ако спогодба не се постигне, съдът прави доклад по делото, който се отразява в протокола от заседанието.
В съдебното заседание съдът събира всички допуснати доказателства с участието на страните, ако е необходимо, насрочва ново заседание за събиране на доказателства, но само ако не са събрани по независещи от страните причини. До приключване на съдебното дирене страните могат да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно, както и да твърдят нововъзникнали обстоятелства, които са от значение за делото, и да посочат и представят доказателства за тях. След събиране на доказателствата съдът отново приканва страните към спогодба. Ако не бъде постигната такава, съдът дава ход на устните състезания и след приключването им посочва деня, в който ще обяви решението. Възможно е при фактическа и правна сложност на делото съдът да определи срок за представяне на писмени защити, ако има направено искане от някоя от страните.
В съответствие със ЗЗДт в съдебното заседание социален работник представя социален доклад или изразява становище относно интересите на детето (чл. 15 ЗЗДт).
Преди да пристъпи към постановяване на решение, съдът отново поканва страните да се спогодят. Ако между тях бъде постигната спогодба, съдът я одобрява, ако тя е в интерес на детето.За спогодбата се съставя протокол, който се подписва от съда и от страните. Съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд (чл. 234, ал. 1 и 3 ГПК).
Ако не се постигне спогодба съдът се произнася с решение до деня, който е посочил за обявяване на решението.
Решението може да се обжалва по общия ред пред съответния окръжен съд. Жалбата се подава чрез съда, който е постановил решението, в двуседмичен срок от връчването му на страната, като срокът за въззивно обжалване се прекъсва с подаване на молба за правна помощ и не тече докато молбата се разглежда.
Жалбата трябва да съдържа:
♦ името и адреса на страната, която я подава;
♦ означение на обжалваното решение;
♦ указание в какво се състои порочността на решението;
♦ в какво се състои искането;
♦ новооткритите и новонастъпилите факти, които жалбоподателят иска да се вземат предвид при решаването на делото от въззивната инстанция, и точно посочване на причините, които са му попречили да посочи новооткритите факти;
♦ новите доказателства, които жалбоподателят иска да се съберат при разглеждане на делото във въззивната инстанция, и излагане на причините, които са му попречили да ги посочи или представи;
♦ подпис на жалбоподателя.
Към жалбата се прилагат:
♦ преписи от нея и от приложенията й според броя на лицата, които участват като насрещна страна;
♦ пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник;
♦ новите писмени доказателства, посочени в жалбата;
♦ документ за внесена такса.
Ако жалбата не отговаря на горепосочените изисквания, а също и ако не е подписана, на страната се праща съобщение да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности. Жалбата се връща когато е подадена след изтичане на срока за обжалване или когато не се отстранят в срок нередовностите й. Разпореждането на съда за връщане може да се обжалва с частна жалба.
След като приеме жалбата, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която в двуседмичен срок от получаването им може да подаде отговор на жалбата. В срока за отговор насрещната страна може да подаде насрещна въззивна жалба, която трябва да отговаря на изискванията за въззивна жалба. Ако такава бъде подадена, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която може да подаде отговор в едноседмичен срок от получаването им. Насрещната въззивна жалба не се разглежда, ако въззивната жалба бъде оттеглена или върната. След изтичането на сроковете за подаване на отговор делото заедно с жалбите и отговорите се изпраща на горестоящия съд. Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Правомощията на въззивния съд съгласно при решаване на делото са:
♦ когато първоинстанционното решение е нищожно, въззивният съд прогласява нищожността и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение;
♦ когато решението е недопустимо, въззивният съд го обезсилва, като прекратява делото; когато основанието за обезсилване е неподсъдност на спора, делото се изпраща на компетентния съд; ако е разгледан непредявен иск, решението се обезсилва и делото се връща на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск;
♦ когато първоинстанционното решение е валидно и допустимо, въззивният съд решава спора по същество, като потвърждава или отменя изцяло или отчасти първоинстанционното решение; ако решението не е обжалвано от другата страна, положението на жалбоподателя не може да бъде влошено с новото решение; при отмяна на решението по главния иск се възстановява висящността и по евентуално съединените с него искове, по които първоинстанционният съд не се е произнесъл; съдът отменя решението и по отношение на необжалвалите необходими другари на жалбоподателя;
♦ когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, той мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд.
При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като в случаите, в които спогодбата е в резултат на сключено споразумение в процедура по медиация по или когато производството по делото е прекратено поради оттегляне или отказ от иска в резултат на това споразумение, 75 на сто от внесената държавна такса се връща на ищеца (в сила от 01.07.2024 г.). Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.
В резултат на процедурата се постига уреждане на режима за поддържане на лични отношения с дете. Лицето, в полза на което е установен режима, има право да вижда детето в определени дни и часове.
Целта винаги е да се спестят излишни нерви и емоции, както и допълнителни неудобства и неприятности. Нашите услуги са съобразени с изискванията на клиента, за да отговарят на Вашите индивидуални нужди. Ако желаете да получите професионална консултация във връзка с иск за родителски права, дело за издръжка и завеждане на дело за режим на лични отношения с дете, потърсете ме още веднага на ☎️ 0988 341819