Защита срещу незаконно уволнение е основно право на работника и е защитено от закона. Ако сте били уволнени от работодателя си без законно основание, имате правото да се защитите и да потърсите справедливост.
Без значение е дали работодателят е съзнавал или не незаконността на уволнението, достатъчно е то да е извършено в нарушение на закона. Незаконността на уволнението се изразява в следното:
– нарушаване на установена в закона забрана за уволнение – например чл. 20 ЗУКТС;
– прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, а такова липсва;
– нарушаване на процедурните правила;
– нарушаване на правилата за предварителна закрила при уволнение – чл. 333 във вр. с чл. 344, ал. 3 КТ;
– уволнение, без да има каквото и да било правно основание – по целесъобразност и др.
Уволнението не е незаконно, когато не е отправено предизвестие (чл. 328 КТ) или неговият срок не е спазен (чл. 335 КТ), тъй като не е налице нарушение на упражняването на материалното право на уволнение, а в този случай законът предвижда задължение – изплащане на обезщетение.
Защита срещу незаконно уволнение се състои в това, че законът предоставя право на работника или служителя да оспори пред работодателя или пред съда в определения за това срок законността на извършеното уволнение (чл. 344, ал. 1 КТ). По-голямата част от защитата се обхваща от съдебната искова защита – няколко иска, които могат да се предявят при условията на обективно съединяване на искове.
Легитимирани да оспорят уволнението лица
Всеки работник или служител има право да оспорва законността на своето уволнение (чл. 344, ал. 1 КТ).
Отмяна на заповедта за уволнение от работодателя
Оспорването пред работодателя е в писмена форма (трудовите правоотношения са формални).
Законът допуска на общо основание и отмяна на заповедта за уволнение по почин на работодателя, който я е издал – чл. 344, ал. 2 КТ. Разпоредбата следва да се тълкува разширително – по инициатива на работодателя може да се възстанови работникът или служителят на заеманата преди уволнението длъжност, както и да се заплати обезщетение за времето, през което работникът или служителят е останал без работа поради уволнението.
Когато работникът или служителят оспорва законността на уволнението пряко пред работодателя, следва да подаде ПИСМЕНА МОЛБА, в която твърди, че смята уволнението си за незаконно, като излага мотивите си за това и иска от работодателя да отмени уволнението и да премахне неблагоприятните последици, които е причинил. В закона не е посочен конкретен срок, в който работодателят следва да се произнесе по постъпилото искане. Този срок се ограничава от това кога работникът или служителят в условията на чл. 358 КТ ще ползва правото си за предявяване на иск пред съда, тъй като съгласно чл. 344, ал. 2 КТ работодателят може да отмени по свой почин заповедта за уволнението само до този момент. Работодателят не е длъжен да разгледа отправената до него молба – може да я отклони, като откаже изрично на работника или служителя да уважи неговите искания, както и да не се произнесе по нея (мълчалив отказ).
Когато работодателят по искане на работника или служителя или сам ОТМЕНИ заповедта за уволнение като незаконна, за работника или служителя настъпват и другите взаимно обвързани последици – възстановяване на предишната работа, изплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 и 2 КТ. Ако те бъдат нарушени, се създава предпоставка за възникването на трудов спор и отнасянето му до съда.
Правната защита срещу незаконно уволнение, която е предоставена на работника или служителя пред работодателя е възможност, създадена, за да го улесни. Тя не е абсолютна процесуална предпоставка за преминаване към съдебна искова защита срещу незаконно уволнение, нито е задължителна за следване процедура.
Оспорване на законността на уволнението по съдебен ред
Искове, които работникът или служителят може да предяви:
На работника или служителя е предоставена възможност да предяви пред съда четири иска, посочени в чл. 344, ал. 1, т. 1-4 КТ, които могат да бъдат обединени в една искова молба, като работникът или служителят сам преценява кои от следните претенции да предяви в исковата си молба.
- Иск, с който се претендира признаването на уволнението за незаконно и неговата отмяна:
В случай че бъде предявен само този иск, като максимален резултат от съдебното решение, постановено в полза на ищеца – работник или служител, ще бъде отмяната на уволнението, но не и възстановяване на предишната работа. Последният резултат може да бъде постигнат със сила на пресъдено нещо само при едновременно предявяване на иск на това и следващото основание. Този иск съдържа в себе си два момента, за които може да се каже, че са неразделни – искане за признаване незаконността на уволнението и отмяната му. Ако с исковата молба е направено само едно от двете искания, съдът ще се произнесе и по второто. Щом е направено искане за отмяна, съдът ще се произнесе първо по незаконността на уволнението и едва след това ще го отмени или потвърди. И обратното, ако се иска признаване на незаконността на уволнението, съдът ще го отмени и без това да е поискано (Решение № 39 от 12 септември 1994 г. по гр. д. № 849/93 г., III г. о. на ВС).
Ищец е уволненият работник или служител. Ответник е работодателят, издал заповедта за уволнението. Искът е самостоятелен и конститутивен.
- Иск, с който се претендира възстановяване на предишната работа:
С този иск уволненият работник или служител иска възстановяване на трудовото правоотношение. Максималният резултат от този иск е възстановяването на работника или служителя на онази работа, която е изпълнявал преди уволнението. Искът е конститутивен, а преобразуващото право на работника или служителя възниква от незаконното уволнение. Той предполага и искането за признаване на незаконността на уволнението и отмяната му. Може да бъде предявен при условията на обективно съединяване на искове – едновременно с иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ или самостоятелно, но само когато искът за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна е бил предявен и уважен. Ищец е работникът или служителят, който е уволнен на основание, което е незаконно. Ответник е уволнилият го работодател.
- Иск, с който се претендира обезщетение за времето, през което работникът или служителят е останал без работа поради незаконно уволнение:
С иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, съгласно чл. 225, ал. 1 КТ, на работника или служителя е предоставена възможност да получи обезщетение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 6 месеца. Уволненият работник или служител е загубил възможността да престира своя труд по трудово правоотношение. Следователно той загубва и възможността да получава трудово възнаграждение, което е основно негово благо. Предпоставки за уважаване на иска за обезщетение за незаконно уволнение, който е осъдителен и евентуален, е уважаването на главния иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на незаконността на уволнението, както и наличието на причинно следствена връзка между оставането без работа, или по-ниското трудово възнаграждение и брутното трудово възнаграждение, което работникът или служителят е получавал от предишната работа през месеца, предхождащ незаконното уволнение (т. е. ако през този период работникът или служителят е постъпил на по-нископлатена работа, има право да получи разликата в заплащането като обезщетение)(чл. 225, ал. 2 КТ). Освен това ищецът трябва да докаже, че е претърпял имуществени вреди и техния размер. Вредите за работника или служителя се изразяват в липсата на трудово възнаграждение. Вземането на работника или служителя за това обезщетение е лихвоносно при забава на работодателя да го изплати. Забавата започва да тече от деня на поканата на работника или служителя към работодателя, а ако такава покана не е била отправена – от деня на предявяването на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ (аргумент от Тълкувателно решение № 3 от 19 март 1996 г. по гр. д. № 3/95 г., ОСГК на ВС). Лихвата се дължи съгласно чл. 84, ал. 1 и 2 ЗЗД.
Имуществената отговорност на работодателя при признаването на уволнението за незаконно е уредена в чл. 225, ал. 1 и 2 КТ. В текста е посочено, че работникът или служителят има право на обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, но за не повече от 6 месеца. Размерът на обезщетението се изчислява на база на брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ уволнението или последното получено трудово възнаграждение (чл. 228, ал. 1 КТ).
- Иск, с който се претендира поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка или в друг документ:
Друг документ по смисъла на чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ може да бъде УДОСТОВЕРЕНИЕ ЗА ОСИГУРИТЕЛЕН (ТРУДОВ) СТАЖ. Когато трудовото правоотношение с работника или служителя бъде прекратено, работодателят е длъжен да впише основанието за уволнение в заповедта за уволнение и в трудовата му книжка (чл. 349, ал. 1, т. 8 КТ). Основанието представлява конкретния член, алинея, точка, буква от КТ. Работникът или служителят твърди, че то е неправилно или неточно вписано и се иска поправката му. Искът е конститутивен, защото с него се цели правна промяна. Активно легитимиран в процеса е работникът или служителят, който насочва иска си срещу работодателя, прекратил трудовото правоотношение. Тежестта на доказване е върху работодателя, който е длъжен да извършва съответните вписвания, включително и това за уволнението. Решението на съда, с което се уважава искът, има преобразуващо действие, а решението, с което искът се отхвърля – декларативно – потвърждава правилността и точността на вписаното основание за прекратяване на трудовото правоотношение в трудовата книжка и другите документи.
С иска се оспорва само основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, вписано в трудовата книжка и другите документи, иска се неговата промяна, а не признаването на уволнението за незаконно и отмяната му (аргумент от Решение № 471 от 29 юни 1988 г., III г. о. на ВС).
2. Предявяване на иска
Исковата молба трябва да бъде подадена до районния съд (чл. 360 КТ, чл. 103 ГПК) в двумесечен срок от датата на прекратяване на трудовото правоотношение (чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ във вр. с чл. 335 КТ). Общата местна подсъдност предвижда искът да се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника (чл. 105 ГПК). Искове срещу държавни учреждения и юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното управление или седалище, като съществува възможност по спорове, възникнали от преки отношения с техни поделения или клонове, исковете да се предявяват и по тяхното местонахождение (чл. 108, ал. 1 ГПК). Специална местна подсъдност за искове по трудови дела, предвижда, че работникът (респ. служителят) може да предяви иск срещу работодателя си и по мястото, където той обичайно полага своя труд (чл. 114 ГПК).
За работниците и служителите производството по трудови дела е безплатно. Те не плащат държавни такси и разноски по съдебното производство (чл. 359 КТ), дори и да загубят делото. Това се отнася за дължимите към съда такси и разноски. Освобождаването от тях е свързано с принципа за безплатност на съдебното производство по трудови дела, когато ищец е работник или служител. Разноските за адвокат обаче са негови, а не за сметка на бюджета. Възнаграждение за ползвана юридическа помощ се заплаща в рамките на сключения договор за правна помощ, като размерът му се присъжда на работника или служителя при уважаване на претенцията му от съда. По силата на чл. 78, ал. 3 ГПК обаче работниците и служителите, ищци по дела за трудови спорове, дължат направените от работодателя разноски в случаите, когато предявените от тях искове бъдат отхвърлени (така Решение № 76 от 16.02.1995 г. по гр. д. № 1442/94 г., III г. о. на ВС).
Услугите на кантората в областта на Трудовото право са следните:
– Консултации и становища по всякакви трудовоправни въпроси относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите договори;
– Правна защита на работодателя или на работника/служителя в производства по налагане на дисциплинарно наказание;
– Защита срещу незаконно уволнение;
– Процесуално представителство и правна защита по трудови спорове пред всички съдилища, арбитражи и особени юрисдикции на територията на страната.
