Производството започва въз основа на писмена молба от единия съпруг. Компетентен да се произнесе по искането за развод поради разстройство на брака е районният съд по местожителството на ответника – другия съпруг. С оглед строго личния характер на брачния иск само съпруг може да подаде молба за развод поради разстройство на брака. Непълнолетен или ограничено запретен съпруг може сам да предяви иск за развод, както и да бъде ответник по иск за развод.

 

В исковата молба ищецът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи заедно с нея всички писмени доказателства.

Към молбата се прилагат следните документи:

1. Оригинал на удостоверение за сключен граждански брак;

2. Заверени от ищеца копия на:

– удостоверения за раждане, ако към датата на подаване на исковата молба от брака има ненавършили пълнолетие деца;

– нотариален акт или други документи, удостоверяващи правото на собственост върху недвижим имот, ако ищецът иска от съда да му присъди ползването на семейното жилище;

3. Служебна бележка за полученото брутно трудово възнаграждение през последните шест месеца;

4. Брачния договор, ако има такъв;

5. СЪОБЩЕНИЕ ЗА ПРЕКРАТЕН ГРАЖДАНСКИ БРАК;

6. ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА СЕМЕЙНО И МАТЕРИАЛНО ПОЛОЖЕНИЕ И ИМОТНО СЪСТОЯНИЕ;

7. СВЕДЕНИЕ ЗА СЪПРУЗИТЕ;

8. Документ за внесена първоначална държавна такса.

Молбата ведно с приложенията към нея се подава в три екземпляра, когато от брака има ненавършили пълнолетие деца – един за съда, един за ответника и един за връчване съобразно чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето.

С подаването на исковата молба съдът е сезиран и се поставя началото на производството. Съдът проверява редовността на исковата молба.

След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това (чл. 131, ал. 1 ГПК).

 

В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага. Към отговора на исковата молба се представят:

– пълномощно, когато отговорът се подава от пълномощник;

– препис от отговора и приложенията към него за ищеца.

 

Когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ, не посочи доказателства, не представи писмени доказателства или не упражни правата си да предяви искове за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

 

В първото заседание за разглеждане на делото по иск за развод страните трябва да се явят лично. При неявяване на ищеца без уважителни причини производството се прекратява (чл. 321, ал. 1, изр. второ ГПК). След разрешаването на предварителните въпроси и тези по редовността на исковата молба съдът е длъжен отново да напъти страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора. Ако страните постигнат съгласие за започване на медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, делото се спира (чл. 321, ал. 3 ГПК). Всяка от страните може да поиска възобновяване на производството по делото в 6-месечен срок. Ако такова искане не бъде направено, делото се прекратява.

Когато страните постигнат споразумение за запазване на брака делото се прекратява (арг. чл. 321, ал. 5 ГПК).

Ако страните не постигнат съгласие за процедура по медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, разглеждането на делото продължава.

Когато съпрузите имат ненавършило 18 години дете в съответствие със Закона за закрила на детето Дирекция „Социално подпомагане“ изпраща представител, който изразява становище, а при невъзможност предоставя доклад. Съдът преценява изявленията на страните с оглед всички обстоятелства по делото. За допускането на развод е необходимо решаващият съд да установи, че е налице дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Това състояние не се презюмира и не е налице, когато са възникнали обикновени, временни, преходни недоразумения, които могат да се отстранят, изгладят, поправят или преодолеят. Съдът може да отхвърли иска за развод когато не е установил дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

По молба на всяка от страните съдът, пред който е предявен искът за развод, определя привременни мерки относно издръжката, семейното жилище и ползването на придобитото през време на брака имущество, както и относно грижата за децата и тяхната издръжка (чл. 323, ал. 1 ГПК). Тези мерки могат да се вземат по всяко време, докато трае брачният процес. Сезирането на съда може да стане с писмена молба на страните или устно в съдебно заседание. Когато производството е спряно по искане от бременната съпруга няма пречка да се определят привременни мерки. В такъв случай съдът упражнява защитната функция на закона в интерес на децата. По молбата за определяне на привременни мерки съдът се произнася с определение в заседанието, в което е отправена молбата, освен ако не се налага да се събират допълнителни доказателства. В този случай ново заседание се насрочва в двуседмичен срок (чл. 323, ал. 2 от ГПК). Определението не подлежи на обжалване, но то може да бъде изменяно от същия съд (чл. 323, ал. 3 ГПК). Привременните мерки се ползват с изпълнителна сила, но не и със сила на присъдено нещо. Те имат действие до постановяване на окончателно решение.

С решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това (чл. 49, ал. 3 СК). Обявяване на единия съпруг за виновен може да има значение, когато съдът преценява на кого от родителите ще се предоставят родителските права спрямо ненавършилите пълнолетие деца, кой да ползва семейното жилище, както и при решаване на въпросите за издръжката и съдебните разноски. Съдът решава въпросите при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности (чл. 59, ал. 4 СК). Целта на закона е да бъдат максимално защитени интересите на децата. Съдът изслушва родителите, както и децата при условията на чл. 15 от Закона за закрила на детето, взема становище от дирекция „Социално подпомагане“ и ако е уместно, изслушва и други лица. При данни, че е налице родителско отчуждение, съдът изслушва вещо лице – психолог (чл. 59, ал. 6 СК).

По изключение, ако интересите на децата налагат това, съдът може да постанови те да живеят при дядо и баба или в семейство на други роднини или близки, с тяхно съгласие. Ако това не е възможно, детето се настанява в приемно семейство или социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа, посочени от дирекция „Социално подпомагане“. Във всички случаи съдът определя подходящ режим на лични отношения между детето и родителите (чл. 59, ал. 7 СК).

При необходимост съдът определя подходящи защитни мерки за осигуряване на изпълнение на решението като:

   – осъществяване на личните отношения в присъствието на определено лице;

   – осъществяване на личните отношения на определено място;

   – поемане на разходите за пътуване на детето, а ако е необходимо – и на лицето, което го придружава (чл. 59, ал. 8 СК).

Размерът на издръжката трябва да осигури условията на живот на детето, които е имало преди развода, освен ако това би създало особени затруднения на дължащия издръжка родител (арг. чл. 59, ал. 5 СК). Минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата (чл. 142, ал. 2 СК).

В решението, с което се допуска разводът, съдът разрешава и въпроса за фамилното име, което съпрузите ще могат да носят за в бъдеще (чл. 326 ГПК).

При всяко положение на делото съпрузите могат да изложат пред съда споразумение относно всички или някои от последиците на развода (чл. 49, ал. 4 СК). Когато се постигне споразумение, в зависимост от съдържанието му, се преминава към производство за развод по взаимно съгласие (чл. 321, ал. 5 ГПК). Виж процедурата Развод по взаимно съгласие. Съдът утвърждава споразумението след като провери дали са защитени интересите на децата. Съдът може да поиска становище от дирекция „Социално подпомагане“ (чл. 49, ал. 5 СК). Споразумението се прави писмено или устно пред съда. При устно изложение на страните споразумението трябва да бъде записано в протокола от съдебното заседание по делото. В този случай съдебното решение съдържа част, в която се възпроизвежда споразумението между страните.

Когато съпругът – ищец, умре и искът за развод се основава на вината на преживелия го съпруг, съдът дава двуседмичен срок на призованите към наследяване низходящи или родители да заявят дали желаят да продължат делото. Ако в дадения срок никой не заяви, че желае да продължи делото, то се прекратява. Делото се прекратява и ако искът за развод не се основава на вината на преживелия съпруг. При продължаване на делото съдът се произнася само по посоченото от починалия съпруг като основание за прекратяване на брака виновно поведение на преживелия (чл. 327 ГПК). Съдът отхвърля иска, ако преживелият съпруг не е виновен за разстройството на брака (чл. 52, ал. 3 СК). Решението, с което се уважава иска на наследниците е установително.

При смърт на ответника продължаването на делото от лицата по чл. 327 ГПК (наследниците) е възможно, ако предявеният иск е във връзка с чл. 7 от Семейния кодекс и ищецът е недобросъвестна страна при сключване на брака (чл. 328 ГПК).

Решението, с което се отхвърля иска за развод подлежи на въззивно обжалване пред окръжния съд (за гр. София – Софийски градски съд, Брачна колегия) по реда на ГПК. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 2, предл. 1 и 2 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по искове за издръжка и брачни искове.

Когато искът е основателен производството приключва с постановяване на решение, с което се допуска развод. Когато обявения за виновен съпруг не е доволен от решението, той може да го обжалва в частта относно вината. Решението за развод влиза в сила, макар и да е обжалвано само в частта му относно вината (чл. 325 ГПК).

В производство за развод по исков ред се дължат следните такси, определени в чл. 6 от Тарифата:

 

      – при завеждане на исковата молба – 25 лв. по сметка на районния съд;

     – при решаване на делото – до 50 лв., но не по-малко от 20 лв. по сметка на районния съд.

 

Когато страните постигнат споразумение относно издръжката, както и относно имуществените им отношения, се събира такса и за:

    – споразумението за имуществените отношения – по 2 на сто върху стойността на всеки дял;

    – споразумението за издръжката – 2 на сто върху тригодишните платежи (чл. 7 от Тарифата).