Често в гражданските правоотношения контрагентите не изпълняват поетите задължения и фактическото им поведение не съвпада с дължимото такова. В Гражданския процесуален кодекс (ГПК) са предвидени редица средства за защита на кредитора срещу незаконосъобразното поведение на длъжника. Изпълнителното производство, уредено в Част Пета на ГПК цели да защити този на когото се дължи, доставайки му принудително дължимото чрез образуване на изпълнително дело, като същевременно санкционира неизправния длъжник.
1. недвижимите имоти, върху които е насочено изпълнението;
2. движимите вещи, когато следва да се извърши тяхното предаване от длъжника;
3. постоянният или настоящият адрес на взискателя или длъжника – по избор на взискателя, по вземане за издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа или обезщетение за вреди от непозволено увреждане;
4. местоизпълнението на задълженията за действие или бездействие, когато се иска изпълнение на такива задължения;
5. постоянният или настоящият адрес или седалището на длъжника;
6. имуществото на длъжника, върху което е насочено изпълнението, когато той няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България.
Важна предоставка за успешното събиране на Вашите вземания е още от началото да доверите своето изпълнително дело на опитен адвокат, който да работи оперативно и бързо с цел препятстване на възможностите на длъжника да се противопоставя чрез прехвърляне и/или укриване на имущество или с чисто процесуални средства.
При по-сложни случаи на събиране на дългове с помощта на съдебен изпълнител, налагащи прехвърляния на делото между няколко съдебни изпълнители, търсене на имущества на длъжника по наследство, присъединяване по други изпълнителни дела е задължително да потърсите услугите на адвокат, специализиран в областта на изпълнителното производство.
Адвокат Ивайло Иванов има дългогодишен опит във воденето на изпълнителни дела, което му позволяв да събира дълговете на своите клиенти максимално бързо и ефективно.
Заповедното производство е бърз и по-евтин начин кредиторите да си съберат парите от длъжника, без да водят дълги съдебни дела. Кредиторът може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за парични задължения в размер до 25 000 лева. В случай че длъжникът оспорва задължението, може да упълномощи адвокат, който да подаде възражение срещу издадената заповед за изпълнение. Срокът е едномесечен. Не е необходимо да се посочват основанията, поради които се оспорва задължението. С подаване на възражението съдът спира производството срещу длъжника. В този случай, кредиторът ще трябва да подаде иск, в който да докаже, че длъжникът му дължи претендираната сума като представи нужните доказателства. Този иск ще се води от кредитора по общия ред, по който протичат всички дела в гражданския процес.
Длъжникът може да обжалва:
Постановлението за глоба; Насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; Отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; Отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка на имота по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 ГПК; Определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470 ГПК, както и в случаите по чл. 486, ал. 2 ГПК; Отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; Разноските по изпълнението.
Спиране на изпълнението при обжалване
Подаването на жалбата не спира действията по изпълнението, но съдът може да постанови спирането. В този случай съдът незабавно изпраща на съдебния изпълнител препис от определението за спиране.
Оспорване на вземането
Длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението. Искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
♦ Образуване на производство по принудително събиране на вземането;
♦ Предприемане на действия по принудително изпълнение – проучване на имущественото състояние на длъжника и налагане на запори и възбрани върху притежаваното от последния имущество;
♦ Обжалване отказа на съдебния изпълнител да извърши исканото изпълнително действие;
♦ Обжалване на постановлението за възлагане;
♦ Обжалване спирането, прекратяването и приключването на принудителното изпълнение.
♦ обжалване на постановлението за глоба;
♦ обжалване насочването на изпълнението върху имущество, което е несеквестируемо;
♦ обжалване отнемането на движима вещ или отстраняването на длъжника от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението;
♦ обжалване отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл.468, ал.4 и чл.485;
♦ обжалване определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл.470, както и в случаите по чл.486, ал.2;
♦ обжалване отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение;
♦ обжалване на разноските по изпълнението;
♦ обжалване на предприетия от съдебния изпълнител способ поради несъразмерност на принудителното изпълнение;
♦ ангажиране отговорността на съдебния изпълнител за причинени имуществени или неимуществени вреди на длъжника в производството поради незаконосъобразно принудително изпълнение;
♦ обжалване на постановлението за възлагане;
♦ завеждане на отрицателен установителен иск срещу взискателя в производството за освобождаване на длъжника от задължението.