Кой може да прави завещание?
Завещателно разпореждане може да бъде извършено единствено от навършило пълнолетие физическо лице, което не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да действа разумно. Съдебната практика е противоречива в частта й относно завещателната способност на ограничено запретените лица.
В чия полза можем да правим завещание?
Завещанието може да бъде направено в полза на физическо лице, юридическо лице или на държавата. По завещание могат да наследяват и лицата, които са били заченати към момента на откриване на наследството, при условие че се родят способни да живеят. Недействително е завещателното разпореждане, извършено в полза на недостойния да наследява.
Изисквания за съставяне на саморъчно завещание
♦ Саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него. Подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания.
♦ С извършването на завещателно разпореждане завещателят не може да накърнява запазената част от наследството. Неспазването на това изискване не влече след себе си недействителност на завещанието, но за наследниците със запазена част възниква правото да искат нейното възстановяване.
Как се сътавя саморъчно завещание?
♦ Саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, на която е съставено, и да бъде подписано от завещателя.
♦ Целият текст на саморъчното завещание трябва да бъде написан лично и собственоръчно от завещателя. При неговото съставяне той не може да използва технически средства и записващи устройства. Задължителен елемент от съдържанието на завещанието е неговото точно датиране, с посочване на деня, месеца и годината. Възможно е, без да е изрично обозначена, датата на съставяне да бъде извлечена от текста на саморъчното завещание, при условие че може да бъде точно и безспорно определена. Датирането задължително предхожда подписа на завещателя, който следва да бъде положен в края, след всички завещателни разпореждания.
♦ По своята същност завещанието е акт на разпореждане с цялото или с част от имуществото на завещателя с оглед на неговата смърт. Няма пречка то да съдържа и отделни неимуществени разпореждания, но те имат единствено морална, а не юридическа стойност.
Завещателните разпореждания могат да се отнасят до цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя. В тази хипотеза той не е обвързан с ангажимента да индивидуализира отделните вещи, включени в завещаното имущество. Този тип завещателни разпореждания се наричат общи или универсални и придават на лицето, в полза на което са извършени, качеството на наследник. С приемането на откритото наследство, лицето ще придобие правата и ще встъпи в задълженията, чиято съвкупност формира наследствената маса.
♦ Завещателните разпореждания с
обект определено имущество са частни и се обозначават като завети. Заветникът като частен правоприемник на завещателя не придобива качеството наследник. Съгласно
чл. 19, ал. 2 ЗН, ЗАВЕТЪТ на определено количество родово определени вещи е действителен, макар в имуществото на завещателя да не е имало такива вещи при откриване на наследството. Няма да породи действие заветът на индивидуално определена вещ, ако завещателят не е неин собственик към момента на откриване на наследството.