ИЗГОТВЯНЕ НА САМОРЪЧНО ЗАВЕЩАНИЕ
Настоящата статия има за цел да опише условията и реда за изготвяне на саморъчно завещание. 
Завещанието е едностранна формална сделка, с извършването на която завещателят се разпорежда с цялото или с част от своето имущество в полза на определено от него лице и чиито правни последици настъпват след неговата смърт.
В качеството му на едностранна сделка, завещанието обективира волята единствено на завещателя, без да е необходимо извършването на насрещно волеизявление за съгласие от страна на наследника или заветника. В този смисъл законодателят обявява за недопустими съвместните завещания, извършени от две или повече лица с един и същ акт, нито в полза едно на друго, нито в полза на трето лице.
Завещателното разпореждане следва да бъде извършено лично от завещателя, тъй като то изразява неговата последна воля. Тази воля може да бъде формирана единствено лично, без участието на представител и без чуждо съдействие от страна на попечител. Завещателят самостоятелно и свободно определя личността на наследника или заветника и индивидуализира имуществото – обект на завещателното разпореждане.
В зависимост от предпочетената от завещателя форма завещанието може да бъде саморъчно и нотариално завещание.
Кой може да прави завещание?
Завещателно разпореждане може да бъде извършено единствено от навършило пълнолетие физическо лице, което не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да действа разумно. Съдебната практика е противоречива в частта й относно завещателната способност на ограничено запретените лица.
В чия полза можем да правим завещание?
Завещанието може да бъде направено в полза на физическо лице, юридическо лице или на държавата. По завещание могат да наследяват и лицата, които са били заченати към момента на откриване на наследството, при условие че се родят способни да живеят. Недействително е завещателното разпореждане, извършено в полза на недостойния да наследява.
Изисквания за съставяне на саморъчно завещание
♦ Саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него. Подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания.
♦ С извършването на завещателно разпореждане завещателят не може да накърнява запазената част от наследството. Неспазването на това изискване не влече след себе си недействителност на завещанието, но за наследниците със запазена част възниква правото да искат нейното възстановяване.
Как се сътавя саморъчно завещание?
♦ Саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, на която е съставено, и да бъде подписано от завещателя.
♦ Целият текст на саморъчното завещание трябва да бъде написан лично и собственоръчно от завещателя. При неговото съставяне той не може да използва технически средства и записващи устройства. Задължителен елемент от съдържанието на завещанието е неговото точно датиране, с посочване на деня, месеца и годината. Възможно е, без да е изрично обозначена, датата на съставяне да бъде извлечена от текста на саморъчното завещание, при условие че може да бъде точно и безспорно определена. Датирането задължително предхожда подписа на завещателя, който следва да бъде положен в края, след всички завещателни разпореждания.
♦ По своята същност завещанието е акт на разпореждане с цялото или с част от имуществото на завещателя с оглед на неговата смърт. Няма пречка то да съдържа и отделни неимуществени разпореждания, но те имат единствено морална, а не юридическа стойност.
Завещателните разпореждания могат да се отнасят до цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя. В тази хипотеза той не е обвързан с ангажимента да индивидуализира отделните вещи, включени в завещаното имущество. Този тип завещателни разпореждания се наричат общи или универсални и придават на лицето, в полза на което са извършени, качеството на наследник. С приемането на откритото наследство, лицето ще придобие правата и ще встъпи в задълженията, чиято съвкупност формира наследствената маса.
♦ Завещателните разпореждания с обект определено имущество са частни и се обозначават като завети. Заветникът като частен правоприемник на завещателя не придобива качеството наследник. Съгласно чл. 19, ал. 2 ЗН, ЗАВЕТЪТ на определено количество родово определени вещи е действителен, макар в имуществото на завещателя да не е имало такива вещи при откриване на наследството. Няма да породи действие заветът на индивидуално определена вещ, ако завещателят не е неин собственик към момента на откриване на наследството.
Съхранение на саморъчно завещание 
Завещателят може да реши сам да съхранява документа на саморъчното завещание или да го предаде за пазене у нотариус.
♦ При предаване на завещанието за пазене у нотариус се развива нотариално производство, което се инициира с молба на лицето, което го предоставя за пазене. Саморъчното завещание се поставя в затворен плик, като за приемането му нотариусът съставя протокол върху самия плик. Протоколът се подписва от молителя и от нотариуса и се завежда в специален регистър.
♦ Завещателят може да промени решението си и да вземе обратно предоставеното за пазене от нотариус саморъчно завещание. Завещанието може да бъде взето обратно само лично от завещателя, за връщането се прави бележка в специалния регистър, която се подписва от завещателя, двама свидетели и нотариуса.
♦ Завещателното разпореждане, независимо от формата, в която е извършено, може да бъде отменено. Завещателят разполага с различни възможности – да унищожи документа на саморъчното завещание, да измени отделни разпореждания или да отмени в цялост завещанието със съставянето на ново завещание или с особен нотариален акт.
♦ Отменянето на саморъчно завещание може да бъде извършено изрично или мълчаливо, с последващо завещание, което съдържа завещателни разпореждания, несъвместими със съдържащите се в предходното. Последващото завещание, което не отменя изрично по-раншното, отменя само онези разпоредби от него, които са несъвместими с новите.
♦ Съгласно чл. 54 СК, след развода бившите съпрузи престават да бъдат законни наследници един на друг и губят изгодите, произтичащи от разпорежданията в случай на смърт, направени преди това. Това правило няма да се прилага, когато завещателят изрично е посочил, че завещателните разпореждания ще имат действие и след развода.
Моят съвет е да се консултирате с добър адвокат наследствено право, защото така ще защитите Вашите права и интереси възможно най-пълноценно. Целта винаги е да се спестят излишни нерви и емоции, както и допълнителни неудобства и неприятности. Нашите услуги са съобразени с изискванията на клиента, за да отговарят на Вашите индивидуални нужди. Ако желаете да получите професионална консултация, потърсете ме още веднага на ☎️ 0988 341819