Защита срещу неприсъствено съдебно решение
⚖️ Компетентен съд при искане за отмяна на постановено неприсъствено съдебно решение:
➡️ В чл. 240, ал. 1 ГПК се посочва, че компетентен е „въззивният съд“. Това производство обаче не е въззивно, а контролно-отменително по характер. Ето защо разпоредбата следва да се разбира, в смисъл че това е съдът, който е горестоящ спрямо първата инстанция – ако неприсъственото решение е постановено от районен съд, компетентен да го отмени ще бъде съответният окръжен съд (за София – Софийският градски съд – СГС). Ако неприсъственото решение е постановено от окръжен съд или СГС, компетентен ще бъде съответният апелативен съд.
⚖️ Компетентен съд при защита по исков ред:
➡️ Тъй като особеният иск, уреден в чл. 240, ал. 2 ГПК, води до пререшаване на спора, приключен веднъж с постановеното неприсъствено решение, компетентен ще бъде съответният първоинстанционен съд съобразно правилата за родова подсъдност по чл. 103 и 104 ГПК, т.е. това може да бъде районен или окръжен съд.
📃 Основания, на които може да се търси защита срещу постановеното неприсъствено съдебно решение:
🖋️ Основания за отмяна на постановеното неприсъствено решение:
За да може страната, срещу която е постановено неприсъственото решение, да се ползва от този път за защита, тя трябва да е била лишена от възможност да участва в делото поради (чл. 240, ал. 1 ГПК):
👉 ненадлежно връчване на преписа от исковата молба (само за ответника) или призовките за съдебното заседание (и за двете страни) – в тази хипотеза първоинстанционният съд въобще не е следвало да дава ход на делото, още по-малко да постановява решение, включително неприсъствено; това основание съвпада с първата хипотеза за отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК;
👉 невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание поради особени непредвидени обстоятелства (например когато трето лице е получило книжата, но не е могло да ги предаде навреме на страната) – това основание съвпада с правилото на чл. 46, ал. 4, изр. 2 ГПК, съгласно което адресатът може да иска възстановяване на срока, ако е отсъствал от адреса и не е било възможно да узнае своевременно за връчването;
👉 невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее – това основание съвпада с последната хипотеза за отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК; тази хипотеза е и път за защита на страната, когато съдът е постановил неприсъствено решение, въпреки липсата на формалните предпоставки за това – например ответникът е депозирал в срок отговор или ищецът е депозирал писмено становище по отговора; в случая не по вина на страната изявлението й не е било взето предвид от съда.
❗Във връзка с този специален ред на отмяна следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 303, ал. 3 ГПК, съгласно която не може да се иска отмяна на влязло в сила неприсъствено решение по причина, по която е могло да се иска или е искана отмяната му по чл. 240, ал. 1 ГПК, или е могло да се предяви или е предявен иск по чл. 240, ал. 2 ГПК. В доктрината се поддържа, че основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК са предвидени за защита само срещу решения, постановени по състезателен ред, а не срещу неприсъствени решения.
📃 Основания за искова защита срещу постановено неприсъствено съдебно решение:
Исковата защита срещу неприсъствено решение, уредена в чл. 240, ал. 2 ГПК, е защита по съществото на решението, срещу неговата неправилност. Страната, срещу която е постановено неприсъствено решение, може да предяви с ИСК същото право или да го оспори, когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да й бъдат известни при решаването му или с които не е могла да се снабди своевременно.
⌛Срокове за търсене на защита срещу постановеното неприсъствено решение:
⏰ Срок за подаване на молба за отмяна на постановено неприсъствено решение:
Срокът е едномесечен, преклузивен и тече от връчването на неприсъственото решение (чл. 240, ал. 1 ГПК). Това означава, че ако страната по някакъв начин узнае за решението и то не й е връчено съобразно чл. 7, ал. 2 ГПК, тя може без никакви пречки да подаде молба за отмяна, тъй като срокът изобщо не е започнал да тече.
⏰ Срок за предявяване на иск по чл. 240, ал. 2 ГПК:
Искът по чл. 240, ал. 2 ГПК може да бъде предявен в тримесечен срок от деня, в който на страната е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който тя е могла да се снабди с новото писмено доказателство, но не по-късно от една година от погасяване на вземането (чл. 240, ал. 3 ГПК). Под „погасяване на вземането“ следва да се разбира приключването на принудителното му събиране, а не погасяване по давност или на друго основание.
❗Важно е да се има предвид, че при нововъзникнали (а не новооткрити) обстоятелства на общо основание може да се предяви нов иск, независимо дали от ищеца или ответника, в зависимост от конкретните обстоятелства. По този нов иск няма обективна идентичност във времето между предмета на неприсъственото решение и предмета на новия иск, защото той ще засяга период от съществуването или несъществуването на съдебно признато право след момента на постановяване на решението. Щом са налице нововъзникнали обстоятелства, искът ще има и ново основание. В случая изобщо няма да се оспорва правилността на неприсъственото решение, а ще се търси съдебно признаване на промените в съществуването на спорното право. Ето защо този иск не е средство за защита срещу постановеното неприсъствено решение и може да бъде допустим, без да се съобразяват основанията по чл. 240, ал. 2 ГПК.
📝 Необходими документи:
➡️ Молба за отмяна.
Страната трябва да подаде МОЛБА ЗА ОТМЯНА до горестоящия съд. Молбата се подава чрез първоинстанционния съд и трябва да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. Реквизитите на молбата са следните:
– името и адреса на страната, която я подава;
– означение на решението, чиято отмяна се иска;
– указание в какво се състои порочността на решението;
– в какво се състои искането (да се отмени решението);
– доказателствата, които молителят иска да се съберат при разглеждане на молбата за отмяна, като в случая би трябвало да подкрепят тезата му, че има основание за отмяна;
– подпис на молителя
✔️ Ако молбата е редовна, приложеният към нея препис се връчва на насрещната страна. Тя може да даде отговор в едноседмичен срок от получаване на преписа. След това делото следва да се изпрати на горестоящия съд за разглеждане.По допустимостта на молбата за отмяна горестоящият съд се произнася в закрито заседание. Ако молбата е допустима, тя се разглежда в открито заседание, в което се изслушват страните и се събират необходимите доказателства. Ако прецени молбата за основателна, горестоящият съд отменя решението изцяло или отчасти и връща делото за ново разглеждане в надлежния първоинстанционен съд от друг състав, като посочва и откъде да започне новото разглеждане на делото.
Отменителното решение на горестоящия съд по молба за отмяна на постановено неприсъствено решение не подлежи на обжалване, защото с него не се прегражда пътят за защита – разглеждането на спора продължава пред първоинстанционния съд.
💰 Такси и разноски
По молба за отмяна се събира такса в размер 50 на сто от таксата, дължима за първоинстанционното производство, върху обжалваемия интерес.
Кантората на Адвокат Ивайло Иванов има богат опит в производства по отмяна на постановени неприсъствени съдебни решения и предлага високопрофесионална правна помощ.
Нашите услуги са съобразени с изискванията на клиента, за да отговарят на Вашите индивидуални нужди. Ако желаете да получите професионална консултация във връзка със защита срещу постановено неприсъствено съдебно решение срещу Вас, потърсете ме още веднага на ☎️ 0988 341819