Исковата защита срещу неприсъствено решение, уредена в чл. 240, ал. 2 ГПК, е защита по съществото на решението, срещу неговата неправилност. Страната, срещу която е постановено неприсъствено решение, може да предяви с ИСК същото право или да го оспори, когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да й бъдат известни при решаването му или с които не е могла да се снабди своевременно.
⌛Срокове за търсене на защита срещу постановеното неприсъствено решение:
⏰ Срок за подаване на молба за отмяна на постановено неприсъствено решение:
Срокът е едномесечен, преклузивен и тече от връчването на неприсъственото решение (чл. 240, ал. 1 ГПК). Това означава, че ако страната по някакъв начин узнае за решението и то не й е връчено съобразно чл. 7, ал. 2 ГПК, тя може без никакви пречки да подаде молба за отмяна, тъй като срокът изобщо не е започнал да тече.
⏰ Срок за предявяване на иск по чл. 240, ал. 2 ГПК:
Искът по чл. 240, ал. 2 ГПК може да бъде предявен в тримесечен срок от деня, в който на страната е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който тя е могла да се снабди с новото писмено доказателство, но не по-късно от една година от погасяване на вземането (чл. 240, ал. 3 ГПК). Под „погасяване на вземането“ следва да се разбира приключването на принудителното му събиране, а не погасяване по давност или на друго основание.
❗Важно е да се има предвид, че при нововъзникнали (а не новооткрити) обстоятелства на общо основание може да се предяви нов иск, независимо дали от ищеца или ответника, в зависимост от конкретните обстоятелства. По този нов иск няма обективна идентичност във времето между предмета на неприсъственото решение и предмета на новия иск, защото той ще засяга период от съществуването или несъществуването на съдебно признато право след момента на постановяване на решението. Щом са налице нововъзникнали обстоятелства, искът ще има и ново основание. В случая изобщо няма да се оспорва правилността на неприсъственото решение, а ще се търси съдебно признаване на промените в съществуването на спорното право. Ето защо този иск не е средство за защита срещу постановеното неприсъствено решение и може да бъде допустим, без да се съобразяват основанията по чл. 240, ал. 2 ГПК.