Много граждани не знаят, че личните им данни се съхраняват в информационните масиви на МВР години наред, дори след прекратяване на наказателно производство, реабилитация или изтичане на давност. В тези случаи законът предоставя реална възможност за заличаване (снемане) на полицейска регистрация и изтриване на лични данни. 
Съвременната съдебна практика на административните съдилища, в т.ч. и на Административен съд София – град ясно показва, че МВР не може безсрочно да съхранява лични данни, без да докаже конкретна необходимост.
Полицейската регистрация е форма на обработване на лични данни, извършвана от МВР, която обикновено включва:
имена и ЕГН;
адрес;
снимка;
дактилоскопни отпечатъци;
данни за досъдебни и наказателни производства.
Тя се извършва най-често на основание чл. 68 от Закона за МВР, но не е равнозначна на осъждане и не може да се използва като форма на „скрито наказание“.
Освен полицейската регистрация, МВР съхранява лични данни и на основание чл. 26, ал. 1 от ЗМВР, който урежда общото правомощие на министерството да обработва лични данни за целите на:
предотвратяване и разкриване на престъпления;
оперативно-издирвателна дейност;
опазване на обществения ред.
Позоваването на чл. 26, ал. 1 ЗМВР не дава право на МВР да съхранява лични данни безсрочно и автоматично.
Съдилищата приемат, че:
тази разпоредба не отменя задължението за индивидуална преценка;
данните могат да се съхраняват само докато са необходими за конкретна, законна цел;
при отпадане на целта (прекратено дело, изтекла давност, липса на риск), данните подлежат на изтриване или ограничаване на обработването.
Съдът приема, че отказът за заличаване на лични данни е незаконосъобразен, когато:
МВР не е анализирало дали съхранението все още е необходимо;
липсват конкретни мотиви за „оперативна нужда“;
данните се съхраняват формално, без връзка с реална цел.
Съдът изрично подчертава, че продължителното съхраняване на лични данни нарушава принципите на пропорционалност и минимизация, закрепени в ЗЗЛД и правото на ЕС.
В това решение Административен съд – София-град приема, че:
МВР не може да се позовава абстрактно на чл. 26, ал. 1 ЗМВР;
не е допустимо данните да се пазят само защото „съществуват в системата“;
след реабилитация, изтичане на давност или липса на нови данни за риск, не съществува правно основание за продължаващо съхранение.
Отказът на ГД „Национална полиция“ е отменен и е разпоредено изтриване на личните данни.
Искане за заличаване на лични данни от МВР е основателно, когато:
наказателното производство е прекратено;
има оправдателна присъда;
лицето е реабилитирано;
е изтекла абсолютната давност;
МВР не може да докаже конкретна необходимост от съхранението.
Това важи както за полицейска регистрация, така и за данни, съхранявани на основание чл. 26, ал. 1 ЗМВР.
Подаване на писмено заявление до съответната структура на МВР;
Получаване на отказ или мълчалив отказ;
Обжалване пред Административен съд;
Съдебна проверка за:
законност;
пропорционалност;
защита на личните данни.
Практиката показва, че голям процент от отказите на МВР се отменят от съда.
Процедурата изисква:
познаване на актуалната съдебна практика;
аргументиране по ЗМВР, ЗЗЛД, АПК и GDPR;
правилно водене на административно и съдебно производство.
📞 0988 341 819
🌐 advokativailoivanov.com
Адвокат Ивайло Иванов – София оказва пълно съдействие при заличаване на полицейска регистрация и изтриване на лични данни от МВР.