ПРЕДПОСТАВКИ ЗА ПРЕДЯВЯВАНЕ НА ИСК МЕЖДУ СЪПРУЗИ

Предпоставките за предявяване на иска са свързани с наличие на два основни факта – невъзможност за единия съпруг да се самоиздържа и възможност за другия съпруг да осигурява издръжка. Правен интерес е налице, когато липсва доброволно осигуряване на средства за издръжка – в пари или натура (храна, облекло), от другия съпруг по време на брака. Предпоставките за предявяване на иск за издръжка между съпрузи са следните:
• наличие на сключен и непрекратен граждански брак. Ако бракът е прекратен поради развод или унищожаване, лицето има право на издръжка на друго основание – право на издръжка на бивш съпруг, при това ако няма вина за развода унищожаването;
• да е налице възникнало право на издръжка за лицето, което предявява иска – чл. 139 от СК определя, че право на издръжка имат само нетрудоспособните лица, които не могат да се издържат от имуществото си. Следователно липсва право на издръжка за съпруг, който, макар и да е безработен, е трудоспособен, както и за такъв, който притежава имущество, което може да отдава под наем, аренда или да се издържа от дивиденти, полагащи му се за участие в търговски дружества;
• възможност за другия съпруг да осигурява издръжката – винаги се преценява във всеки конкретен случай и към момента, в който издръжката се иска. При невъзможност да се осигури издръжка, е налице пречка за удовлетворяване на иска, която отпада с отпадане на невъзможността. Т. е. невъзможността на съпруга, от който се търси издръжка, да я предоставя към конкретен момент не е пречка за бъдещо ново предявяване на иск за издръжка. 

ПРЕДПОСТАВКИ ЗА ПРЕДЯВЯВАНЕ НА ИСК МЕЖДУ БИВШИ СЪПРУЗИ

Предпоставките за предявяване на иска за издръжка между бивши съпрузи са свързани с наличие на два основни факта – невъзможност за единия бивш съпруг да се самоиздържа и възможност за другия бивш съпруг да осигурява издръжка. Следователно правен интерес е налице, когато липсва доброволно осигуряване на средства за издръжка в пари или натура (храна, облекло), от другия бивш съпруг след прекратяване на брака.
Предпоставките за предявяване на иска за издръжка между бивши съпрузи са:
• наличие на прекратен с развод или поради унищожаване граждански брак. Ако бракът е прекратен на друго основание – действителна или обявена смърт на единия от двамата съпрузи, такава издръжка не може да се търси по този ред;
• ищецът да няма вина за прекратяването на брака – да не е виновният съпруг при развод, респ. да е бил добросъвестен при прекратяване на брака поради унищожаемост (т. е. да не е знаел към момента на сключването на брака за наличието на основание за унищожаването му). Добросъвестността поначало се предполага, но ако в хода на делото за унищожаване на брака е установено, че единият съпруг е бил недобросъвестен при сключването му, то той не би имал право на издръжка. Относно случаите, когато при бракоразводното дело съдът не се е произнесъл по въпроса за вината, било поради постигнато споразумение между страните по чл. 51, ал. 1 от СК, било защото се касае за развод по взаимно съгласие, не е налице пречка
за предявяване на иска по чл. 145, ал. 1 от СК. От съществено значение е ищецът да няма вина за прекратяването на брака, а не дали ответникът е виновен за неговото дълбокото и непоправимо разстройство, довело до развод;
• да не са изтекли повече от 3 години от прекратяването на брака. Съдът може да продължи този срок, ако състоянието на бившия съпруг-ищец е особено тежко, а ответникът има възможност да осигурява издръжката без особени затруднения. Допустим е по-дълъг срок и в случая, в който бившите съпрузи са уговорили такъв – в споразумение, постигнато по време на бракоразводния процес по чл. 49, ал. 4 от СК или при прекратяване на брака по взаимно съгласие по чл. 50 от СК;
• ищецът да не е встъпил в друг брак. Поначало встъпването в брак прекратява правото на издръжка на бившия съпруг;
• ищецът да има право на издръжка – чл. 139 от СК определя, че право на издръжка имат само неработоспособните лица, които не могат да се издържат от имуществото си. Следователно липсва право на издръжка за бивш съпруг, който, макар и да е безработен е трудоспособен, както и за такъв, който притежава имущество, което може да отдава под наем, аренда или да се издържа от дивиденти, полагащи му се за участие в търговски дружества;
• възможност за другия бивш съпруг да осигурява издръжката – преценява се във всеки конкретен случай и към момента, в който издръжката се иска. При невъзможност да се осигури издръжка, е налице пречка за удовлетворяване на иска, която
отпада с отпадане на невъзможността. Т. е. невъзможността на бившия съпруг, от който се търси издръжка, да я предоставя към конкретен момент не е пречка за бъдещо ново предявяване на иск за издръжка ако лицата, нуждаещи се от издръжка, нямат роднини по чл. 140 ал. 1 от СК, от които могат да търсят такава или макар да имат, същите са в невъзможност да я предоставят.

ПРЕДПОСТАВКИ ЗА ПРЕДЯВЯВАНЕ НА ИСК ЗА ИЗДРЪЖКА НА НЕПЪЛНОЛЕТНИ ДЕЦА

Задължението на родителите за предоставяне на издръжка на децата е посочено още в чл. 17 от СК при изброяването на основните грижи за семейството. Непредоставянето на издръжка от родителя може да доведе до редица неблагоприятни за него последици – например детето му може да бъде осиновено и без негово съгласие (чл. 93 от СК); може да бъде лишен от родителски права (чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК); може да бъде наказан с лишаване от свобода или пробация (чл. 183 от НК).

За предявяване на този осъдителен иск е необходимо ищецът да е непълнолетен (ненавършил 18 години). Ако родителите на ненавършилото пълнолетие лице са починали, то може да търси издръжка от следващия ред задължени да я предоставят лица – братя и сестри или възходящите от втора и по-горна степен (чл. 140, ал. 2 от СК). Ако родителят е лишен от родителски права, това не е пречка същият да бъде ответник по иск за издръжка на своето непълнолетно дете – чл. 151, ал. 3 от СК. Непълнолетното дете има право да получава издръжка от родителя си независимо дали е нетрудоспособно и дали може да се издържа от имуществото си. Правен интерес от предявяване на иска е налице, когато липсва доброволно осигуряване на средства за издръжка (в пари или в натура) на непълнолетното лице от родителя му. Предпоставките за предявяване на иск за издръжка на непълнолетни деца са следните:
• ищецът да се намира в съответната родствена връзка с ответника – без значение е факта дали е дете, родено в брака, дали е припознато или е осиновено;
• ищецът да не е навършил пълнолетие към деня на предявяване на исковата молба, т. е. да не е навършил 18 години;
• родителят не е осигурявал до момента доброволно издръжка или осигуряваната такава да е недостатъчна да покрие нуждите на ищеца.
Размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. По искане на родител или на лице на което са възложени грижи за дете, съдът може да определи добавка към определената по съдебен ред издръжка за покриване на изключителни нужди на детето до размер, до който родителят може да я дава без особени затруднения. Съдът определя и срока, за който се дължи добавката. Издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди предявяването на иска. Държавата изплаща присъдената на ненавършил пълнолетие български гражданин издръжка за сметка на неизправния длъжник в размер, определен в съдебното решение, но не повече от максималния размер, определян ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България, когато по изпълнителното дело се установи, че неизправният длъжник няма доходи и не притежава имущество, върху които да се насочи принудителното изпълнение.

ПРЕДПОСТАВКИ ЗА ПРЕДЯВЯВАНЕ НА ИСК ЗА ИЗДРЪЖКА НА ПЪЛНОЛЕТНИЯТ УЧАЩ СЕ

С навършването на 18-годишна възраст се погасява правото на непълнолетните деца да получават издръжка от своите родители. Изключение от това правило се допуска, в случай че навършилите пълнолетие деца продължават образованието си при посочените в чл. 144 от СК условия. Право на такава издръжка имат всички пълнолетни лица, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения, независимо дали преди навършването на пълнолетието са получавали издръжка от родителите си. Ако родителят не предоставя доброволно издръжка на пълнолетното си дете, то такава може да бъде присъдена само по съдебен ред. 

Предпоставките за предявяване на иск за издръжка на пълнолетен учащ се са следните:
• ищецът да се намира в съответната родствена връзка с ответника – без значение е фактът дали е дете, родено в брака, дали е припознато такова или е осиновено.
• ищецът да е навършил пълнолетие към деня на предявяване на исковата молба, но да не е преминал възрастовата граница от 20 години, ако продължава обучението си в средно учебно заведение и 25 години при обучение във висше или полувисше учебно заведение.
• пълнолетното дете да продължава обучението си в средно или висше учебно заведение. Обучението следва да се осъществява в редовна форма, а не вечерно или задочно. Издръжка може да се търси при наличие на посочените условия само докато обучението продължава в рамките на предвидения за това срок и лицето не е преминало съответните възрастови граници (20/25-годишна възраст).
• ищецът да няма възможност сам да осигурява необходимите средства за издръжката си от доходите си или от използването на имущество си (преценява се във всеки конкретен случай).
• родителят/ите – ответник/ци по делото могат да осигуряват издръжка без особени затруднения (необходимо е същите да имат не само достатъчно средства за своята издръжка, но възможност да осигуряват такава на пълнолетното си дете).
Размерът на издръжката се определя от съда с оглед на нуждите на ищеца от издръжка и възможностите на ответника за предоставяне на необходимите средства, като се имат предвид и всички горепосочени условия, отнасящи се до основателността на исковата претенция.

Каква е цената на едно дело за издръжка?

Делата за издръжка са освободени от заплащане на държавна такса за образуването им. Единственият разход е адвокатското възнаграждение в размер на 300.00 лв.