гр. София, бул. "Витоша" № 1А, ет. 3, Кантора № 317 и ж.к. " Овча купел", ул. "Бойчо Огнянов" № 1
Застрахователно право
Застрахователното право осигурява компенсация на пострадали или потърпевши и трети лица в предвидените в закона случаи /при настъпване на застрахователно събитие/.
Предмет на застрахователния договор за имуществено застраховане може да бъде всяко право, което за застрахования е оценимо в пари (чл. 399 КЗ). Предназначението на имуществената застраховка е да покрие имуществените вреди, които възникват в резултат на настъпване на застрахователното събитие. Имуществени вреди са налице, когато се намалява активът или се увеличава пасивът на едно имущество.
Страни по застрахователния договор за имуществено застраховане са застрахователят и застрахования.
Застраховател може да бъде :
♦ акционерно дружество, европейско дружество, взаимозастрахователна кооперация или европейско кооперативно дружество със седалище в Република България, получили лиценз при условията и по реда на КЗ (местен застраховател);
♦ лице, получило лиценз за застраховане в друга държава членка и извършващо дейност на територията на Република България при условията на правото на установяване или на свободата на предоставяне на услуги (застраховател от друга държава членка);
♦ клон на застраховател от трета държава, регистриран по Търговския закон, получил лиценз при условията и по реда КЗ (чл. 12, ал. 1 КЗ).
Застраховано по този договор може да бъде всяко физическо или юридическо лице, което може да претърпи имуществени вреди. Това са собствениците на имуществото, носителите на ограничените вещни права върху тях, техните ползватели, наематели, комисионери, превозвачи и др.
Характеристики на застрахователния договор
Застрахователният договор е двустранен, възмезден и консенсуален. Всяка от страните се задължава срещу насрещно поето задължение – застрахованият да заплати определената застрахователна премия, а застрахователят да носи риска от настъпване на застрахователното събитие, съответно да заплати застрахователно обезщетение или сума при настъпването му.
Застрахователният договор за имуществено застраховане е договор, сключен под условие. Застрахователят носи риска от настъпване на имуществената вреда и е длъжен да обезщети застрахования за претърпените вреди. Задължението му да обезщети претърпените вреди възниква при настъпване на застрахователното събитие. Размерът на застрахователното обезщетение не е определен в момента на сключване на застрахователния договор, тъй като зависи от настъпването на едно бъдещо несигурно събитие.
Форма на застрахователния договор. Съдържание на договора
Застрахователният договор за имуществено застраховане е формален договор. Изготвя се в писмена форма, която е условие за неговата действителност и е част от фактическия му състав. Ако застрахователният договор не е сключен в писмена форма, той не произвежда действие поради неговата нищожност. Писмената форма на застрахователния договор се смята за спазена и когато той е съставен във формата на електронен документ по смисъла на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). Застрахователният договор се съставя във формата на застрахователна полица или на друг писмен акт на български език или на друг език по искане на потребителя (чл. 344, ал. 1 и 2 във вр. с чл. 8, ал. 1 КЗ).
Застрахователният договор трябва да съдържа:
– имената, съответно наименованията и адресите на страните;
– предмета на договора;
– покритите застрахователни рискове;
– срока на договора, както и началото и края на застрахователния период и на периода на застрахователното покритие;
– застрахователната сума или начина на определянето й;
– застрахователната премия или начина на определянето й, както и сроковете и реда за нейното плащане;
– размера на самоучастието, ако такова е уговорено между страните;
– имената и адреса на посредника, ако договорът е сключен чрез посредник, а за застрахователните агенти – и номера на легитимационния им документ;
– датата и мястото на сключване на договора;
– подписите на страните (чл. 345, ал. 1 КЗ).
Неразделна част от застрахователния договор са писменото предложение или искане до застрахователя за сключване на застрахователен договор или писмените отговори на застрахования и/или застраховащия на поставени от застрахователя въпроси относно обстоятелства, имащи значение за естеството и размера на риска.
При сключването на застрахователен договор с определяне на трето ползващо се лице договорът трябва да съдържа и имената, съответно наименованието, и адреса на това лице или начина, по който то може да бъде определено.
Когато застрахователният договор се сключва със застраховател, който извършва дейност в Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги, в договора се вписват и имената (фирмата) и адресът на представителя по чл. 51, ал. 2 КЗ, съответно на клона или на представителя по чл. 503 КЗ, натоварени с изпълнение на неговите функции (чл. 345, ал. 2-4 КЗ).
Видове застрахователни договори за имуществено застраховане. Сключване
♦ Договор за застраховка върху свое имущество
Застрахователният договор за застраховка върху свое имущество се сключва от лице, което е идентично с титуляра на правото върху вещта. С него се застрахова свое имущество (по арг. на противното от чл. 402 КЗ).
♦Договор за застраховка върху чуждо имущество
Застрахователният договор за застраховка върху чуждо имущество се сключва от лице, което е различно от титуляра на правото върху вещта. С него се застрахова не свое, а чуждо имущество. Сключващият застрахователния договор е застраховащ, а титулярът на правото върху вещта – застрахован. Договорът е валиден, ако е налице одобрение от собственика на застрахованото имущество (чл. 402, ал. 2 КЗ). Чл. 402, ал. 1 КЗ задължава застраховащия да плаща застрахователната премия, като застрахованият му дължи нейното възстановяване. Ако застрахователната премия се изплаща редовно, одобрението на договора има сила и когато е направено след настъпване на застрахователното събитие и застрахованият ще получи застрахователно обезщетение за погиналата или повредена вещ (чл. 402, ал. 3 КЗ).
♦Застрахователен договор при сухопътни, въздушни и речни превози
Със застрахователния договор при сухопътни, въздушни и речни превози се застрахова товарът за всички рискове, на които е изложен по време на неговия превоз до местоназначението му. Рисковете след прекъсване на превоза или при отклонение от маршрута не се покриват от застрахователя. Застрахователната стойност на превозвания товар не може да надвишава пазарната му цена в местоназначението. Застрахователният договор влиза в сила с предаването на товара за превоз и има действие до предаването му на получателя, включително при претоварване и складиране. Особеното при този вид застрахователен договор е, че застрахователят не дължи обезщетение, ако получателят по договора за превоз приеме товара. Ако повредите не са могли да се забележат външно при получаването, а са установени след това, но в срока според правилата за съответния вид превоз, застрахователят дължи обезщетение само ако получателят му изпрати съобщение, но не по-късно от 15 дни от получаването на товара (чл. 419 КЗ).
♦ Сключване на договора
Сключването на застрахователния договор за имуществено застраховане се подчинява на общите правила за сключване на договорите, посочени в чл. 13-14 ЗЗД.
Застрахователният договор за имуществено застраховане се сключва по инициатива на застрахования, който отправя писмено предложение за сключване на договора към застрахователя. Той от своя страна изготвя общите условия на застрахователния договор. Чрез предоставянето на тези условия застрахователят отправя покана за офериране. Офертата се прави чрез попълване на изготвен от застрахователя формуляр. Застрахователят издава застрахователно удостоверение, сертификат или друг писмен документ, удостоверяващ сключването на застрахователния договор за имуществено застраховане, по искане на застрахования или ако закон предвижда това. Предложението за избрания вид застраховка, приложенията към него, общите условия, специални условия (ако има такива), застрахователната полица, както и всички приложения към нея, представляват един застрахователен договор.
Сключване на застрахователен договор
Преди сключване на договора за имуществено застраховане застрахователят е длъжен да предостави на лицето, което желае да сключи застраховка, преддоговорна информация, която включва данните, изброени в чл. 326 и чл. 327 КЗ. При сключването на застрахователния договор, когато застрахователят е поставил въпроси, застраховащият, неговият пълномощник или неговият застрахователен брокер е длъжен да обяви точно и изчерпателно съществените обстоятелства, които са му известни и са от значение за риска. Същото се прилага и за застрахования, когато при сключването на договора е била поискана информация и от него. За съществени за риска обстоятелства се смятат само тези, за които застрахователят изрично и писмено е поставил въпрос. С изпълнение на това задължение се търси адекватност между степента на риска и размера на застрахователните сума и премия (чл. 362, ал. 1 и 2 КЗ). Ако застрахованият е обявил неточно или е премълчал обстоятелство, за което е знаел, при наличието на което застрахователят не би сключил застрахователния договор, за застрахователя съществува възможността да прекрати договора в едномесечен срок от узнаване на обстоятелството. Ако съзнателно неточно обявеното или премълчаното обстоятелство е от такова естество, че застрахователят би сключил договора, но при други условия, той може да поиска изменянето му. Ако застрахователят упражни правото си на прекратяване на договора, или, ако застрахованият не приеме предложението за изменяне на застрахователния договор в двуседмичен срок от отправянето му, и договорът бъде прекратен, застрахователят задържа платената част от премията и има право да иска плащането й за периода до прекратяването на договора. Когато в посочените две хипотези застрахователното събитие настъпи, застрахователят може да откаже изцяло или частично плащане на застрахователно обезщетение или сума само ако неточно обявеното или премълчаното обстоятелство е оказало въздействие за настъпването на събитието. Когато обстоятелството е оказало въздействие само за увеличаване размера на вредите, застрахователят не може да откаже плащане, но може да го намали съобразно съотношението между размера на платената премия и на премията, която трябва да се плати според реалния застрахователен риск (чл. 363, ал. 1-4 КЗ).
Ако при сключване на договора съществените обстоятелства за носене на риска не са били известни на страните и на по-късен етап се проявят всяка от тях има възможност в 2-седмичен срок от узнаването им да предложи изменение на застрахователния договор. При неприемане на предложението за изменяне договорът се прекратява с писмено уведомление от предложителя, като застрахователят е длъжен да възстанови частта от премията, която съответства на неизтеклия срок на договора (чл. 364, ал. 1-3 КЗ).
Застрахователят не може да откаже плащането на застрахователното обезщетение или сумапри настъпване на застрахователното събитие преди изменението или прекратяването на договора. Той разполага с възможността да ги намали съобразно съотношението между размера на платените премии и на премиите, които трябва да се платят според реалния риск (чл. 364, ал. 4 КЗ).
Застрахователят е длъжен да представя на застраховащия следната информация по време на действие на застрахователния договор:
♦ всяка промяна в общите условия, ако приложимото законодателство допуска това без съгласието на застраховащия;
♦ всяка промяна във фирмата на застрахователя, правноорганизационната му форма или адреса на управление, съответно в адреса на управление на клона, с който е сключен договорът;
♦ информацията по чл. 327, ал. 1, т. 4-10 КЗ, в случай че промяната на общите условия или съответно на приложимото законодателство води до промяна в тези уговорки;
♦ ежегодно информация за състоянието на бонусите (чл. 328, ал. 1 КЗ).
Застрахованият е длъжен да плаща застрахователните премии. Това той може да направи изцяло или периодично на части (разсрочено плащане) (арг. от чл. 367 КЗ).
Цялата премия или първата вноска при разсрочено плащане на премията се плаща при сключването на застрахователния договор, освен ако друго е предвидено в закон или е уговорено в договора.
Ако през периода на действие на застрахователния договор застрахователният риск значително се увеличи или намали, всяка от страните може да иска увеличение или намаление на застрахователната премия или да прекрати договора (чл. 367, ал. 1 и 2 КЗ).
При неплащането на разсрочена вноска от застрахователната премия застрахователят може да извърши едно от следните действия:
♦ да намали застрахователната сума, съответно на частта от неплатената премия;
♦ да измени застрахователния договор;
♦ да прекрати застрахователния договор.
Застрахователят може да упражни едно от горепосочените права не по-рано от 15 дни от датата, на която застрахованият е получил писмено уведомление от страна на застрахователя. Писменото уведомление се смята за връчено и договорът се прекратява автоматично, когато застрахователят е избрал хипотезата на прекратяване на договора и изрично е посочено в полицата, че договорът ще се смята за прекратен след изтичането на определен срок от датата на падежа на разсрочената вноска, който не може да бъде по-кратък от 15 дни. В този случай писмено изявление от страна на застрахователя до застрахования не е необходимо (чл.368, ал. 1-3 КЗ).
Когато застрахователят е получил застрахователни премии в размер и на основание, които не му се следват, той е длъжен да ги върне на застрахованото лице (чл. 55 ЗЗД). Застрахователят дължи връщане на застрахователните премии в следните хипотези:
♦ при несъзнателно неточно обявяване на факти и обстоятелства, които са от значение за носенето на риска и последвало прекратяване на договора, застрахователят дължи частта от премията, която съответства на неизтеклия срок на договора (арг. от чл. 364, ал. 1-3 КЗ);
♦ при прекратяване на договора поради отпадане на интереса от него. В такъв случай застрахованият може да иска връщане на платените премии (чл. 349, ал. 4 КЗ), освен ако е бил недобросъвестен ♦ знаел е или е трябвало да знае за липсата на интерес.
Задължения на застрахования
Застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави проверки. При настъпване на застрахователното събитие застрахованият е длъжен да положи максимални усилия да намали размера на вредите и да спази указанията на застрахователя, като при неизпълнение от страна на застрахования застрахователят има право да намали застрахователното обезщетение. (чл. 395, ал. 1 и 6 КЗ).
При настъпване на застрахователното събитие застрахованият е длъжен в срок 7 работни дни от узнаването за настъпило застрахователно събитие да уведоми застрахователя, освен ако в договора е предвиден друг подходящ срок.
Срокът за уведомяване за настъпило застрахователно събитие по договора не може да е по-кратък от 3 работни дни от узнаването. При застраховки срещу рисковете от кражба или грабеж срокът за уведомяване по договора не може да е по-кратък от 24 часа от узнаването.
Ако трето лице има право да получи плащане по застрахователен договор, то е длъжно да уведоми застрахователя за настъпването на застрахователно събитие в горепосочените срокове и ред независимо от задължението на застрахования за уведомяване.
Ако застрахованият/застраховащият или третото лице не е изпълнил задължението си за уведомяване на застрахователя с цел да попречи на застрахователя да установи обстоятелствата, при които е настъпило събитието, или неизпълнението е направило невъзможно установяването им, застрахователят може да откаже плащането на застрахователното обезщетение или сума.
Задължения на застрахователя
Застрахователят не може да откаже плащане, ако е узнал за настъпване на застрахователното събитие, преди да е уведомен по надлежния ред (чл. 403 КЗ).
При настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност), освен когато това е предвидено в КЗ.
Застрахователят не дължи обезщетение за пропуснати ползи, освен ако е уговорено друго в застрахователния договор.
Ако след плащане на застрахователното обезщетение противозаконно отнетото или изгубено застраховано имущество е намерено, застрахованият е длъжен да прехвърли правото на собственост върху него на застрахователя или на писмено посочено от застрахователя лице. В случай че застрахованият желае да задържи намереното имущество, той е длъжен да върне на застрахователя полученото обезщетение и всички останали разумни разноски, направени от застрахователя във връзка с възникналата вреда (чл. 405, ал. 2 и 3 КЗ).
При настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност (чл. 386 КЗ).
Възможно е страните по застрахователния договор да определят договорена застрахователна стойност, която е фиксирана парична сума, като в този случай чл. 386, ал. 2 КЗ не се прилага. Договорената застрахователна стойност се смята и за стойност на застрахователния интерес при настъпване на застрахователното събитие и не може да бъде оспорвана от страните (чл. 387, ал. 1 КЗ).
Когато предвидената в договора застрахователна сума е по-голяма от действителната, съответно възстановителната стойност на застрахованото имущество, е налице „надзастраховане“.
То е недопустимо, затова в случай на надзастраховане, застрахователният договор остава в сила, но застрахователната сума се намалява до размера на действителната, съответно възстановителната стойност. Застрахователят е длъжен да върне частта от платената премия, която съответства на разликата между уговорената застрахователна сума и действителната, съответно възстановителната, стойност на застрахованото имущество, освен ако застрахованият е бил недобросъвестен (чл. 388, ал. 1 и 2 КЗ).
Когато уговорената застрахователна сума, съответно възстановителната стойност на застрахованото имущество е по-малка от действителната му стойност, е налице „подзастраховане“. В случай че имуществото погине или бъде повредено, застрахователят обезщетява пълния размер на вредата до размера на застрахователната сума.
Ако застрахователният договор е сключен с уговорка за пропорционално обезщетяване, обезщетението се определя според съотношението между застрахователната сума и действителната, съответно възстановителната, стойност (чл. 389 КЗ).
При настъпване на застрахователно събитие застрахователят може със съгласието на застрахования да възстанови претърпените от него вреди и в натура, като за случая се прилага съответно чл. 108, ал. 7 КЗ (чл. 406 КЗ).
При неплащане на обезщетение и изтичане на срока за плащането му застрахователят изпада в забава и дължи и лихва върху дължимата сума (чл. 86 ЗЗД).
Застрахователят може да откаже плащане на застрахователно обезщетение или сума само в следните хипотези:
♦ при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното обезщетение;
♦ при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице;
♦ при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие;
♦ в други случаи, предвидени със закон (чл. 408, ал. 1 КЗ).
Като последици от неизпълнението на задължението за плащане на застрахователно обезщетение са възможностите на застрахования да иска по принудителен ред плащането на (кумулативно):
♦ дължимата застрахователна сума;
♦ разноските, направени за предотвратяване или ограничаване на вредите;
♦ лихвата за забава от момента, когато се дължи обезщетението до окончателното му изплащане (чл. 79 във вр. с чл. 76 ЗЗД).
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне
Няма да възникне регресно застрахователно право, ако причинителят на вредата е съпруг, възходящ, низходящ на застрахования, както и ако е лице, принадлежащо към неговото домакинство или живее във фактическо съпружеско съжителство с него, освен ако делинквентът е действал умишлено. Застрахованият е длъжен да съдейства на застрахователя при упражняване на правата му срещу причинителя на вредата (чл. 410, ал. 1-3 КЗ).
Кантората ни предлага правни консултации, защита и представителство в следните случаи:
♦ Получаване на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди вследствие на ПТП от застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите;
♦ Получаване на обезщетение за причинени имуществени вреди върху автомобила в следствие на настъпило застрахователно събитие във връзка с настъпването на покрит риск по сключена застраховка „Каско”;
♦ Изплащане на застрахователно обезщетение по застраховки „Имущество”, „Живот”, „Злополука”, „Карго”, „Помощ при пътуване”, „Професионална отговорност в проектирането и строителството”;
♦ Правна защита на работници/служители, пострадали при трудова злопулука и получаване на обезщетение от работодателя за причиените им имуществени и неимуществени вреди;
♦ Изготвяне на претенция за получаване на справедливо обезщетение от застрахователя;
♦ Изготвяне на възражение и/или образуване и водене на дело срещу постановен отказ за заплащане на обезщетение от застрахователя;
♦ Защита, съдействие и представителство пред съда във връзка с неизплатени обезщетения /включително и определени ниски такива/ по застрахователни договори за претърпени имуществени и/или неимуществени вреди;
♦ Защита при отправен от застрахователя регресен иск срещу причинителя на вредата.
Tърсите добър адвокат застрахователно право ?
Моят съвет е да се консултирате с добър адвокат застрахователно право, защото така ще защитите Вашите права и интереси възможно най-пълноценно. Целта винаги е да се спестят излишни нерви и емоции, както и допълнителни неудобства и неприятности. Нашите услуги са съобразени с изискванията на клиента, за да отговарят на Вашите индивидуални нужди. Ако желаете да получите професионалнаконсултация, потърсете ме още веднага на ☎️ 0988 341819
Адвокат Ивайло Иванов е специализиран в областта на застрахователното право и предлага професионално представителство и консултации на клиентите си, които се нуждаят от помощ в тази сфера. Независимо дали става въпрос за сключване на застрахователни договори, застрахователни претенции, спорове или регулаторни въпроси, аз съм на разположени, за да ви предложа компетентно решение на вашите проблеми.