Преди сключване на договора за имуществено застраховане застрахователят е длъжен да предостави на лицето, което желае да сключи застраховка, преддоговорна информация, която включва данните, изброени в чл. 326 и чл. 327 КЗ. При сключването на застрахователния договор, когато застрахователят е поставил въпроси, застраховащият, неговият пълномощник или неговият застрахователен брокер е длъжен да обяви точно и изчерпателно съществените обстоятелства, които са му известни и са от значение за риска. Същото се прилага и за застрахования, когато при сключването на договора е била поискана информация и от него. За съществени за риска обстоятелства се смятат само тези, за които застрахователят изрично и писмено е поставил въпрос. С изпълнение на това задължение се търси адекватност между степента на риска и размера на застрахователните сума и премия (чл. 362, ал. 1 и 2 КЗ). Ако застрахованият е обявил неточно или е премълчал обстоятелство, за което е знаел, при наличието на което застрахователят не би сключил застрахователния договор, за застрахователя съществува възможността да прекрати договора в едномесечен срок от узнаване на обстоятелството. Ако съзнателно неточно обявеното или премълчаното обстоятелство е от такова естество, че застрахователят би сключил договора, но при други условия, той може да поиска изменянето му. Ако застрахователят упражни правото си на прекратяване на договора, или, ако застрахованият не приеме предложението за изменяне на застрахователния договор в двуседмичен срок от отправянето му, и договорът бъде прекратен, застрахователят задържа платената част от премията и има право да иска плащането й за периода до прекратяването на договора. Когато в посочените две хипотези застрахователното събитие настъпи, застрахователят може да откаже изцяло или частично плащане на застрахователно обезщетение или сума само ако неточно обявеното или премълчаното обстоятелство е оказало въздействие за настъпването на събитието. Когато обстоятелството е оказало въздействие само за увеличаване размера на вредите, застрахователят не може да откаже плащане, но може да го намали съобразно съотношението между размера на платената премия и на премията, която трябва да се плати според реалния застрахователен риск (чл. 363, ал. 1-4 КЗ).

Ако при сключване на договора съществените обстоятелства за носене на риска не са били известни на страните и на по-късен етап се проявят всяка от тях има възможност в 2-седмичен срок от узнаването им да предложи изменение на застрахователния договор. При неприемане на предложението за изменяне договорът се прекратява с писмено уведомление от предложителя, като застрахователят е длъжен да възстанови частта от премията, която съответства на неизтеклия срок на договора (чл. 364, ал. 1-3 КЗ).

Застрахователят не може да откаже плащането на застрахователното обезщетение или сума при настъпване на застрахователното събитие преди изменението или прекратяването на договора. Той разполага с възможността да ги намали съобразно съотношението между размера на платените премии и на премиите, които трябва да се платят според реалния риск (чл. 364, ал. 4 КЗ).

♦ всяка промяна в общите условия, ако приложимото законодателство допуска това без съгласието на застраховащия;

♦ всяка промяна във фирмата на застрахователя, правноорганизационната му форма или адреса на управление, съответно в адреса на управление на клона, с който е сключен договорът;

♦ информацията по чл. 327, ал. 1, т. 4-10 КЗ, в случай че промяната на общите условия или съответно на приложимото законодателство води до промяна в тези уговорки;

♦ ежегодно информация за състоянието на бонусите (чл. 328, ал. 1 КЗ).

Застрахованият е длъжен да плаща застрахователните премии. Това той може да направи изцяло или периодично на части (разсрочено плащане) (арг. от чл. 367 КЗ).

Цялата премия или първата вноска при разсрочено плащане на премията се плаща при сключването на застрахователния договор, освен ако друго е предвидено в закон или е уговорено в договора.

Ако през периода на действие на застрахователния договор застрахователният риск значително се увеличи или намали, всяка от страните може да иска увеличение или намаление на застрахователната премия или да прекрати договора (чл. 367, ал. 1 и 2 КЗ).

 

♦ да намали застрахователната сума, съответно на частта от неплатената премия;

♦ да измени застрахователния договор;

♦ да прекрати застрахователния договор.

Застрахователят може да упражни едно от горепосочените права не по-рано от 15 дни от датата, на която застрахованият е получил писмено уведомление от страна на застрахователя. Писменото уведомление се смята за връчено и договорът се прекратява автоматично, когато застрахователят е избрал хипотезата на прекратяване на договора и изрично е посочено в полицата, че договорът ще се смята за прекратен след изтичането на определен срок от датата на падежа на разсрочената вноска, който не може да бъде по-кратък от 15 дни. В този случай писмено изявление от страна на застрахователя до застрахования не е необходимо (чл.368, ал. 1-3 КЗ).

Когато застрахователят е получил застрахователни премии в размер и на основание, които не му се следват, той е длъжен да ги върне на застрахованото лице (чл. 55 ЗЗД). Застрахователят дължи връщане на застрахователните премии в следните хипотези:

♦ при несъзнателно неточно обявяване на факти и обстоятелства, които са от значение за носенето на риска и последвало прекратяване на договора, застрахователят дължи частта от премията, която съответства на неизтеклия срок на договора (арг. от чл. 364, ал. 1-3 КЗ);

♦ при прекратяване на договора поради отпадане на интереса от него. В такъв случай застрахованият може да иска връщане на платените премии (чл. 349, ал. 4 КЗ), освен ако е бил недобросъвестен ♦ знаел е или е трябвало да знае за липсата на интерес.

 

Застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави проверки. При настъпване на застрахователното събитие застрахованият е длъжен да положи максимални усилия да намали размера на вредите и да спази указанията на застрахователя, като при неизпълнение от страна на застрахования застрахователят има право да намали застрахователното обезщетение. (чл. 395, ал. 1 и 6 КЗ).

При настъпване на застрахователното събитие застрахованият е длъжен в срок 7 работни дни от узнаването за настъпило застрахователно събитие да уведоми застрахователя, освен ако в договора е предвиден друг подходящ срок.

Срокът за уведомяване за настъпило застрахователно събитие по договора не може да е по-кратък от 3 работни дни от узнаването. При застраховки срещу рисковете от кражба или грабеж срокът за уведомяване по договора не може да е по-кратък от 24 часа от узнаването.

Ако застрахованият/застраховащият или третото лице не е изпълнил задължението си за уведомяване на застрахователя с цел да попречи на застрахователя да установи обстоятелствата, при които е настъпило събитието, или неизпълнението е направило невъзможно установяването им, застрахователят може да откаже плащането на застрахователното обезщетение или сума.

 

Застрахователят не може да откаже плащане, ако е узнал за настъпване на застрахователното събитие, преди да е уведомен по надлежния ред (чл. 403 КЗ).

При настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност), освен когато това е предвидено в КЗ.

Застрахователят не дължи обезщетение за пропуснати ползи, освен ако е уговорено друго в застрахователния договор.

Ако след плащане на застрахователното обезщетение противозаконно отнетото или изгубено застраховано имущество е намерено, застрахованият е длъжен да прехвърли правото на собственост върху него на застрахователя или на писмено посочено от застрахователя лице. В случай че застрахованият желае да задържи намереното имущество, той е длъжен да върне на застрахователя полученото обезщетение и всички останали разумни разноски, направени от застрахователя във връзка с възникналата вреда (чл. 405, ал. 2 и 3 КЗ).

При настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност (чл. 386 КЗ).

Възможно е страните по застрахователния договор да определят договорена застрахователна стойност, която е фиксирана парична сума, като в този случай чл. 386, ал. 2 КЗ не се прилага. Договорената застрахователна стойност се смята и за стойност на застрахователния интерес при настъпване на застрахователното събитие и не може да бъде оспорвана от страните (чл. 387, ал. 1 КЗ).

Когато предвидената в договора застрахователна сума е по-голяма от действителната, съответно възстановителната стойност на застрахованото имущество, е налице „надзастраховане“.

То е недопустимо, затова в случай на надзастраховане, застрахователният договор остава в сила, но застрахователната сума се намалява до размера на действителната, съответно възстановителната стойност. Застрахователят е длъжен да върне частта от платената премия, която съответства на разликата между уговорената застрахователна сума и действителната, съответно възстановителната, стойност на застрахованото имущество, освен ако застрахованият е бил недобросъвестен (чл. 388, ал. 1 и 2 КЗ).

Когато уговорената застрахователна сума, съответно възстановителната стойност на застрахованото имущество е по-малка от действителната му стойност, е налице „подзастраховане“. В случай че имуществото погине или бъде повредено, застрахователят обезщетява пълния размер на вредата до размера на застрахователната сума.

Ако застрахователният договор е сключен с уговорка за пропорционално обезщетяване, обезщетението се определя според съотношението между застрахователната сума и действителната, съответно възстановителната, стойност (чл. 389 КЗ).

При настъпване на застрахователно събитие застрахователят може със съгласието на застрахования да възстанови претърпените от него вреди и в натура, като за случая се прилага съответно чл. 108, ал. 7 КЗ (чл. 406 КЗ).

При неплащане на обезщетение и изтичане на срока за плащането му застрахователят изпада в забава и дължи и лихва върху дължимата сума (чл. 86 ЗЗД).

♦ при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното обезщетение;

♦ при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице;

♦ при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие;

♦ в други случаи, предвидени със закон (чл. 408, ал. 1 КЗ).

♦ дължимата застрахователна сума;

♦ разноските, направени за предотвратяване или ограничаване на вредите;

♦ лихвата за забава от момента, когато се дължи обезщетението до окончателното му изплащане (чл. 79 във вр. с чл. 76 ЗЗД).