Развод по взаимно съгласие
Цел на настоящата статия е да укаже реда и условията, при които гражданският брак може да бъде прекратен по волята на двамата съпрузи, без да се установяват причини за дълбокото му и непоправимо разстройство и вина за това и без да се изнасят факти от интимния живот на съпрузите.
За да бъде прекратен бракът по взаимно съгласи
е, е необходимо и двамата съпрузи да изявят воля за това, като се изисква взаимното съгласие да е непоколебимо и сериозно (чл. 50 СК). Непоколебимо означава решението на съпрузите за прекратяване на брачното правоотношение да е категорично и окончателно, а сериозно – да не е резултат от временно настроение и да е обмислено задълбочено.
е, е необходимо и двамата съпрузи да изявят воля за това, като се изисква взаимното съгласие да е непоколебимо и сериозно (чл. 50 СК). Непоколебимо означава решението на съпрузите за прекратяване на брачното правоотношение да е категорично и окончателно, а сериозно – да не е резултат от временно настроение и да е обмислено задълбочено.С подаването на молбата съдът е сезиран и се поставя началото на съдебното производство. Производството е охранително по реда на чл. 330 ГПК.
Председателят на съда призовава съпрузите на съдебно заседание, на което те трябва да се явят лично (чл. 330, ал. 1 ГПК). Когато някой от съпрузите не се яви без уважителна причина, делото се прекратява (чл. 330, ал. 2 ГПК) с определение.
Предпоставките за постановяване на решение за развод по взаимно съгласие са: съдът да се убеди, че съгласието на съпрузите да се разведат е сериозно и непоколебимо, както и че постигнатото споразумение по чл. 51 СК не противоречи на закона и е в интерес на децата (чл. 330, ал. 3 ГПК). В споразумението задължително трябва да бъдат уредени следните въпроси: местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име, както и други последици на развода (чл. 51, ал. 1 СК).
♦ На първо място следва да се уреди въпросът на кого от съпрузите се възлага упражняването на родителските права и режимът на личните контакти на детето с другия родител. С оглед нормалното поддържане на отношенията родител – дете, определянето на режима на личните отношения между родителите и децата включва определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време (арг. чл. 59, ал. 3 СК);
♦ Относно издръжката на децата, която дължи неупражняващият родителските права съпруг, следва да бъде определен нейният размер, време и място на изплащането й. Размерът на издръжката трябва да осигури условията на живот на детето, които е имало преди развода, освен ако това би създало особени затруднения на дължащия издръжка родител (арг. чл. 59, ал. 5 СК). Минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата (чл. 142, ал. 2 СК) или към 01.01.2024 г. в размер на 233.25 лева;
♦ Ако при сключването на брака единият съпруг е приел фамилното име на другия, при развод първият може да възвърне предбрачното си име или да запази фамилията на съпруга си. Запазването обаче може да стане само с изричното писмено съгласие на съпруга, с чиято фамилия другият ще продължава да се представя в обществото, което съгласие следва да бъде изразено изрично в споразумението (арг. чл. 53 СК);
♦ В споразумението задължително трябва да се уточни издръжката на бившия съпруг, ако ще се дължи такава. Срокът на издръжката може да бъде по-дълъг от три години, ако страните са го уговорили (чл. 145, ал. 2 СК). Правото на издръжка на бившия съпруг се прекратява, когато той встъпи в брак (чл. 145, ал. 3 СК);
♦ Съпрузите следва да се споразумеят за ползването на семейното жилище. Съгласно § 1 ДР на Семейния кодекс „семейно жилище“ е жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца. В интерес на децата е ползването на семейното жилище да бъде предоставено на съпруга, комуто е възложено упражняването на родителските права. Но съгласно чл. 58 СК разпоредбите относно отпадане на наследяването и на разпорежданията в случай на смърт, отмяна на даренията, предоставяне на семейното жилище след развода и наемно правоотношение (чл. 54-57 СК) се прилагат, доколкото в брачния договор не е уредено друго;
При законов режим на общност вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Приема се, че те са придобити в резултат на съвместен принос, изразен във влагането на средства, труд, грижи за децата и работа в домакинството, като съвместният принос се предполага до доказване на противното (чл. 21, ал. 1-3 СК). Предмет на споразумението е и въпросът за разпределението между съпрузите на имуществото, включено в общността. Недвижим имот – семейна имуществена общност, може да бъде предоставен в изключителна собственост на единия съпруг. Възможно е след прекратяването на брака бившите съпрузи да са в положението на съсобственици на недвижимите имоти, ако всеки от тях е получил в дял идеална част от имотите. По същия начин се решава въпросът за автомобил (МПС) – семейна имуществена общност.
В споразумението съпрузите следва (арг. чл. 57, ал. 1 СК), с оглед предоставянето на ползването на семейното жилище само на единия от тях, да определят размера на наема, ако се дължи такъв на другия съпруг. Когато семейното жилище е собственост на близки на единия съпруг, а в споразумението е предвидено то да се ползва от другия съпруг, би трябвало пред съда да се представи изричен писмен документ от собствениците на жилището за тяхното съгласие и размера на наема.
Съпрузите следва да си поделят движимите вещи и паричните влогове, придобити от двамата по време на брака, в самото споразумение или извън процеса, както и да посочат от кого се поемат съдебните разноски.
Споразумението, в което детайлно са уредени изброените по-горе въпроси, подлежи на преценка от съда, който проверява дали са защитени интересите на децата, дали споразумението е пълно и не противоречи на закона. Ако споразумението е непълно или интересите на децата не са добре защитени, съдът дава срок за отстраняване на недостатъците. Когато недостатъците не бъдат отстранени в срока, съдът отхвърля искането за развод (чл. 51, ал. 3 СК).
Разглеждането на молбата за развод по взаимно съгласие се отлага само ако е необходимо да се съберат допълнителни доказателства (чл. 330, ал. 4 ГПК). Съдът може да поиска становище от дирекция „Социално подпомагане“ (чл. 51, ал. 2, изр. второ СК) (виж чл. 15 от 3акона за закрила на детето).
След като се убеди, че съгласието на съпрузите да се разведат е сериозно и непоколебимо, и прецени, че постигнатото споразумение не противоречи на закона и е в интерес на децата, съдът допуска развода и утвърждава споразумението с решение (чл. 330, ал. 3 ГПК).
Решението, с което се допуска разводът по взаимно съгласие, не подлежи на обжалване (чл. 330, ал. 5 ГПК).
Решението на съда за отхвърляне на молбата за развод по взаимно съгласие може да се обжалва по реда на чл. 258 и сл. ГПК, като жалбата се подава от двамата съпрузи, с което те отново декларират сериозната си и непоколебима воля за прекратяване на брака. Съпругът, неподал или оттеглил впоследствие жалбата, мълчаливо изразява воля бракът да остане в сила.
Какви такси се дължат?
В производство за развод по взаимно съгласие се дължат следните такси, определени в Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК):
– при завеждане на молбата се дължи такса в размер на 25 лв., като при постановяването на решение, с което се допуска разводът по взаимно съгласие, съдът определя окончателния размер на таксата до 40 лв. (чл. 6, т. 1 и 3 от Тарифата);
– когато страните постигнат споразумение за имуществените отношения, таксата е по 2 на сто върху стойността на всеки дял;
– когато страните постигнат споразумение относно издръжката – 2 на сто върху тригодишните платежи (чл. 7 от Тарифата).
Последици от развода по взаимно съгласие! 
С постановяването на съдебното решение за допускане на развод по взаимно съгласие, което влиза веднага в сила, брачното правоотношение между двамата съпрузи се прекратява и настъпват уговорените от тях правни последици относно децата, издръжката, семейното жилище, имуществените и личните отношения между бившите съпрузи.
Изменение на местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата може да се поиска при изменение на обстоятелствата (чл. 51, ал. 4 СК).
След развода бившите съпрузи престават да бъдат законни наследници един на друг и губят изгодите, произтичащи от разпорежданията в случай на смърт, направени преди това. (чл. 54, ал. 1, изр. първо СК). Това не се прилага, ако завещателят изрично е посочил, че завещателните разпореждания ще имат действие и след развода (чл. 54, ал. 2 СК).
Даренията, направени във връзка или по време на брака на съпруг, могат да бъдат отменени след развода в случаите, посочени в гражданските закони, или ако отмяната е предвидена в договора за дарение или в брачния договор (чл. 55 СК).
По силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище по чл. 56, ал. 1, 2, 3 и 5 СК, възниква наемно правоотношение. Решението може да бъде вписано в имотния регистър, като вписването има действието по чл. 237, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (чл. 57, ал. 1 СК). Определеният размер на наема може да бъде изменян при промяна на обстоятелствата (чл. 57, ал. 2, изр. трето СК).