ПРОИЗВОДСТВО ПО ОБЯВЯВАНЕ НА СМЪРТ
Същност на производството по обявяване на смърт
Обявяването на смърт е гражданскоправен институт, свързан с редицата правни въпроси и проблеми, породени от продължителното отсъствие на едно лице. Тези въпроси са свързани с положението на отсъстващия като съпруг, родител, собственик, длъжник, кредитор и т.н. и с последиците за неговите близки, роднини и другите заинтересовани лица не само в морален и социален, но и в правен аспект. Основната цел е да се отстранят опасностите, свързани с несигурността и неопределеността във всяка сфера на гражданския оборот, създадени от отсъствието. Когато продължителното отсъствие на едно лице може да даде основания то да се счита за починало, има предпоставки за реализиране на производството по обявяване на смъртта му.
Компетентен орган
За обявяване на смъртта на отсъстващо лице е необходимо сезирането на компетентния орган – районния съд по последния постоянен адрес на изчезналия. Когато последният постоянен адрес не е известен, компетентен е съдът по мястото, където лицето е живяло непосредствено преди изчезването си – чл. 549, ал. 1 ГПК.
Лица които могат да искат обявяването на смъртта
Легитимирани да образуват охранителното производство по обявяване на смъртта на отсъстващо лице са всички заинтересовани лица и прокурорът. Заинтересовани са тези лица, за които обявяването на смъртта би могло да породи изгодни правни последици – наследници, заветници и други.
Предпоставки и условия за обявяване на безвестно отсъствие
За стартиране на процедурата е необходимо да бъде налице правно релевантно отсъствие, а именно:
♦ физическото лице да е изчезнало – да не се появява на мястото, където обикновено пребивава, като не се знаят причините за отсъствието, къде се намира, дали е живо;
♦ да няма сведения за лицето – липса на известия както от самия отсъстващ, така и от други лица за него;
♦ да е изтекъл определения законоустановен срок.
За обявяването на смърт следва да е изминал 5-годишен срок, който започва да тече от деня на последното сведение или известие за лицето.
За обявяването на смърт при наличието на военни действия или други екстремни условия, законът предвижда по-кратък срок – когато някой е изчезнал при военни действия или при друго събитие, което дава основание да се предполага, че той е загинал, смъртта може да бъде обявена, ако са изтекли две години от прекратяването на военните действия или от събитието.
Необходими документи
1. Заинтересованите лица следва да подадат ПИСМЕНА МОЛБА до съда. Законът не предвижда задължителни реквизити на съдържанието й, но е необходимо да съдържа данни в следните насоки:
– данни за заинтересованото лице, което подава молбата – име, ЕГН, адрес, респ. адрес за призоваване;
– данни относно лицето, за което се иска обявяването на смърт – обстоятелства и факти, свързани с неговото изчезване и т.н.;
– данни за предполагаемите наследници на лицето, чието обявяване за починал се иска, и неговия пълномощник или законен представител, ако има такива.
2. Към молбата следва да се представят и следните документи:
– писмени доказателства в подкрепа на твърдението, че дадено лице е отсъстващо и има основания да се смята, че е починало;
– документ за внесена държавна такса;
– пълномощно, когато молбата се подава от упълномощено лице;
– преписи от молбата и приложенията й.
Производство пред съд
Производството по обявяване на смърт на продължително отсъстващо лице е охранително и като такова – едностранно и безспорно.
За стартирането му е необходимо валидно сезиране на компетентния орган с подаване на молба, съдържаща необходимите реквизити и придружена с гореизброените приложения.
Искането за обявяване на смърт следва да изхожда от легитимирано лице и да бъде подкрепено с доказателства. Последните могат да се представят както от подателя на молбата, така и да се съберат от съда в хода на самото производство.
Преписи от молбата и приложените към нея документи се изпращат от съда на останалите участници в производството, които се призовават за участие и следва да са запознати с предявеното пред съда искане. Препис се изпраща за разгласяване и на общината, района или кметството по мястото, където лицето е живяло непосредствено преди изчезването.
При всички положения в производството участва лицето, подало молбата с искане за обявяване на смърт. Участието на прокурор от районна прокуратура е задължително, макар и молбата да е подадена от друго лице (във връзка с функциите на прокурора по осъществяване на надзор за законност).
В производството се призовават за участие и предполагаемите наследници на отсъстващия, тъй като те, заедно с пълномощника (респективно – законния представител), са вероятен източник на данни за изчезналия и като такива следва да бъдат разпитани от съда.
Ако отсъстващият е упълномощил лице, което да го представлява, то за участие в настоящото производство задължително се призовава и този пълномощник.
Участник в настоящото производство е и представителят, назначен по реда на чл. 8 Закона за лицата и семейството (ако има такъв) – това е лице, което също е назначено от съда, за да представлява изчезналия, да извършва всякакви действия на управление и да взема всички други мерки за запазване на неговите интереси. Представителят се назначава предпочтително измежду роднините или близките на отсъстващия по молба на заинтересованите или по искане на прокурора.
В производството следва да вземе участие и законен представител, ако лицето е малолетно или поставено под пълно запрещение и има такъв представител. В такъв случай, друг представител по чл. 8 ЗЛС не следва да му се назначава.
2. Проверка на редовността на молбата. Провеждане на закрито заседание
След постъпване на молбата съдът прави проверка относно редовността на същата, т.е. дали тя отговаря на посочените по-горе условия. Ако съдът установи наличието на някакъв недостатък (например – липса на пълномощно, когато молбата е подадена от адвокат, непредставяне на документ за внесена държавна такса и др.), той следва да даде подходящ срок, в който порокът да се отстрани. В практиката най-често този срок е едноседмичен и тече от получаването на определението, съдържащо указанията на съда от подателя на молбата. Ако нередовността не бъде отстранена в определения срок, молбата и приложенията се връщат – аргумент от чл. 129 ГПК. Няма пречка същата молба да бъде подадена отново, но със съответното заплащане на дължимата държавна такса.
Когато констатира, че е сезиран с изрядна молба (респективно – пороците на молбата са надлежно отстранени), съдът в закрито заседание постановява да се съберат сведения за изчезналия от неговите близки, от общината, района или кметството, от Министерството на вътрешните работи и
След като изпълни визираните по-горе действия, съдът насрочва открито заседание с призоваване на участниците в производството. В това открито заседание съдът изслушва предполагаемите наследници на изчезналия, неговия пълномощник или законен представител, ако има такива, прокурора и другите заинтересовани лица. Участието на тези лица в процеса е с оглед оказване съдействие на съда за откриване на действителното фактическо положение.
След изпълнение на изложените действия съдът се произнася по молбата за обявяване на смъртта с решение.
Съдът може да откаже да уважи молбата, но може и да обяви смъртта на дадено лице, ако счете, че са налице всички законови изисквания за това.
Решението, с което се обявява смъртта, трябва да сочи деня и по възможност часа на смъртта. При липса на противни данни за момент на смъртта се приема денят, за който се отнася последното известие за изчезналия – чл. 16 ЗЛС. Съдът е длъжен да посочи точния ден и час на смъртта, тъй като към този момент ще се определят наследниците на обявения за починал.
Въз основа на решението, с което е обявена смъртта на едно лице, се съставя АКТ ЗА СМЪРТ от съответната община по последния постоянен адрес на лицето, а ако такъв не е известен – по мястото, където лицето е живяло непосредствено преди изчезването си – чл. 551 ГПК.
Обжалване на отказа от обявяване на смърт
Отказът да се постанови решение, с което да се обяви смъртта на едно лице, може
да се обжалва в едноседмичен срок от връчването на решението на страната. Жалбата се подава чрез районния съд и може да бъде основана и на нови факти и доказателства.
Възможно е да не се атакува постановеният отказ от съда, а директно да се подаде повторно нова молба пред същия районен съд със същото искане за обявяване на смърт.
♦ Решението, с което се обявява смъртта на едно лице, не подлежи на обжалване. То може да бъде отменено само по исков ред.
♦ По молба на всеки заинтересован или по искане на прокурора решението за обявяване на смъртта може да бъде изменено, ако се установи, че точната дата на смъртта е различна от тази, обявена от съда.
♦ По молба на същите лица решението за обявяване на смъртта на едно лице може да бъде отменено, ако се установи, че отсъстващият е жив. Искът в цитираната хипотеза се предявява срещу страната, която е искала обявяването на смъртта, и срещу лицата, които черпят права от съответния акт. Съгласно чл. 18 ЗЛС обявеният за починал, който се окаже жив, може да претендира за:
– наличните имоти, отчуждените по безвъзмезден начин имоти, както и всичко, което е придобито срещу отчуждените по възмезден начин имоти, и цената, която се дължи от трети лица срещу извършените отчуждения;
– имотите, отчуждени по възмезден начин, ако приобретателят в момента на придобиването е бил недобросъвестен (т.е. ако е знаел, че обявеният за починал е жив);
– изпълнението на задълженията спрямо отсъстващия, които се погасяват с неговата смърт, от деня на поканата.
Дължими такси за производството по обявяване на смърт
Когато се образуват дела от граждански характер, във всички случаи извън изрично посочените Тарифата, се събира такса в размер на 25 лв.
Обявената с решението на съда смърт поражда същите правни последици, които произтичат от действителната смърт на лицето.
Въз основа на съдебния акт за обявяване на смърт настъпват следните материалноправни последици:
– откриване на наследството на обявения за починал и възможност за наследяването му от неговите законни наследници и заветници;
– обявяването на смъртта на единия от съпрузите прекратява брака, съответно – и на съпружеската имуществена общност. Ако се окаже, че обявеният за умрял е жив, прекратеният брак не се възстановява (в обратната хипотеза сключилият втори брак съпруг ще се окаже в положението на двубрачие, което е недопустимо според нашето законодателство);
– прекратяване на договори, сключени с оглед личността на обявения за починал (трудови, за изработка, поръчка и т.н.), съответно – погасяване на правата и задълженията му по тях;
– погасяване на правата на обявения за починал, които по принцип се погасяват със смъртта – право на издръжка от друго лице, право на пенсия и т.н.;
– прекратяване на наказателните производства срещу лицето и други съдебни производства по лични искове.
Адвокат Ивайло Иванов предоставя на своите клиенти юридически консултации и пълно правно обслужване по всички въпроси от сферата на семейното и наследствено право. 
Целта винаги е да се спестят излишни нерви и емоции, както и допълнителни неудобства и неприятности. Нашите услуги са съобразени с изискванията на клиента, за да отговарят на Вашите индивидуални нужди. Ако желаете да получите професионална консултация във връзка с производство по обявяване на смърт на лице, потърсете ме още веднага на ☎️ 0988 341819