Наследствено право

Има два вида наследяване – по закон и по завещание

Картина наследствено правоНаследяване по закон 

 

Според българското наследствено право, наследяват и лица, които са били вече заченати при откриване на наследството. Децата на починалия  наследяват по равни части, в това число и осиновените. Когато починалият не е оставил деца или други низходящи /внуци/, наследяват по равно родителите или оня от тях, който е жив.  Когато починалият е оставил само братя и сестри, те наследяват по равни части. Съпругът наследава част, равна на частта на всяко дете. Това правило се прилага, когато наследственото имущество представлява лично имущество по см. на чл. 22 от Семейния кодекс. Когато съпругът наследава с братя и сестри, или с техни низходящи, той получава половината от наследството ако то се е открило преди навършването на десет години от сключването на брака, а в противенслучай получава 2/3 от наследството. Когато съпругът наследява заедно с възходящи /родители/ и сбратя и сестри – получава една трета от наследството в първия случай, и половината – във втория.

Когато се наследява имот, придобит от съпрузите по време на брака и съставляващ съпружеска имуществена общност /СИО/, тогава  наследяването е по-различно. Най-напред се отделя ½-една втора от имуществото за преживелия съпруг, което съставлява негов личен дял от прекратената СИО. А останалата ½-една втора ид.ч. ще се дели между съпруга и детето или децата.

Наследяване по завещание

Завещанието е едностранен акт, който съдържа волеизявлението само на едната страна – завещателя. То се съставя винаги в писмена форма, последната е условие за неговата валидност. Има два вида завещания: саморъчно и нотариално

Саморъчното завещание се пише от самия завещател, то трябва да съдържа задължително дата. Датата е необходима, за да се прецени впоследствие дали към момента на неговото съставяне, завещателят е разбирал свойството и значението на постъпките си, т.е. дали е бил дееспособен да извършва завещателни разпореждания. Не трябва да има поправки, зачертавания и др. подобни. Друг важен реквизит е подписа, освен параф е препоръчително отдолу да бъдат написани и трите имена на завещателя. Саморъчното завещание може да се пази от самия завещател, да се даде за пазене на друго лице или да бъде предадено за пазене на нотариус. След смъртта на завещателя саморъчното завещание, което се намира у нотариуса се обявява. В останалите случаи където и да се пази завещанието, също трябва да бъде обявено веднага след смъртта на завещателя.

Нотариално завещание се извършва от нотариус. Последният трябва да се увери преди всичко, че завещателя е способен да го извърши, т.е. разбира свойството и значението на постъпките си.  Необходими са и двама свидетели. Завещателят изявява устно своята воля пред нотариуса, който я записва така, както е изявена. Нотариусът прочита завещанието на завещателя в присъствие на свидетелите, след което то се подписва от всички тях.

Приемане и отказ от наследство

 

ПРИЕМАНЕТО на наследство може да стане изрично или мълчаливо.

Изричното приемане се извършва с писмено заявление до Председателя на Районния съд по местооткриване на наследството. То се вписва в особена за това книга.

Мълчаливо приемане има, когато наследникът извърши действие, които по несъмнен начин предполагат намерението му да приеме наследството. Такива са напр. актове на разпореждане с наследствени вещи, предявяване на иск за делба и др.

Приемане на наследството по опис има значение  за отговорността на наследника за задълженията на наследодателя. Когато наследникът иска да ограничи своята отговорност до размера на това, което е получил в наследството, той трябва да приеме наследството по опис. Съгл. чл.61, приемането на наследството по опис може да се направи с писмено искане до Районния съд, като това следва да бъде сторено в тримесечен срок, откакто наследникът е узнал, че наследството е открито. Този срок може да бъде продължен от съдията още до 3 месеца.         

ОТКАЗ ОТ НАСЛЕДСТВО

Наследникът може да се откаже от наследството, но само при положение, че не го е приел. Необходимо е също подаване на заявление или искане до Районния съд, което трябва да бъде с нотариално заверени подписи и приложено Удостоверение за наследници.

Както отказа от наследство, така и приемането по опис се вписва в особена книга на съда.

Лицето, което се е отказало от наследство, се изключва от числото на наследниците. Неговата част уголемява дяловете на останалите наследници. Ако наследниците от реда, към който принадлежи отказалият се, не приемат наследството или ако отказалият се е единствен наследник от този ред, частта му преминава  към наследниците от следващия ред.

ОТГОВОРНОСТ НА НАСЛЕДНИЦИТЕ    

С приемане на наследството наследниците придобиват актива му, но върху тях преминава и пасивът – дълговете на наследодателя и задължение за изпълнение на заветите. Всеки от наследниците отгаваря за задължения, с които е обременено наследството, съобразно дела който получава. Те могат да ограничат отговорността си само ако го приемат по опис, както бе коментирано по-горе.

ДЕЛБА НА НАСЛЕДСТВО                        

Делба на наследство може да се иска може да се иска от всеки сънаследник.

Правото да се иска делба не е ограничено с давност / чл.34 ал.3 от ЗС/, но ако не е извършена своевременно делба и някой от сънаследниците е владял имота изключително за себе си в продължение на 10 год. и е отблъснал владението на останалите, съответно е манифестирал своето намерение да свои /да придобие/ вещта, може да предяви претенции, че е придобил делбения имот по давност.

Търсите добър адвокат по наследствено право? Адвокат Ивайло Иванов е на ваше разположение, за да ви помогне по различни въпроси и процедури, като завещания, наследствени спорове и уреждане на имуществото, което сте получили по наследсвто. 

При получено наследство или спор относно такова не се колебайте да се свържете с Адвокат Ивайло Иванов, който ще Ви предостави компетентно правно становище относно разрешението на Вашият случай.

Започнете чат
Адвокат Ивайло Иванов
Здравейте!
С какво можем да Ви бъдем полезни?