Според българското наследствено право, наследяват и лица, които са били вече заченати при откриване на наследството. Децата на починалия наследяват по равни части, в това число и осиновените. Когато починалият не е оставил деца или други низходящи /внуци/, наследяват по равно родителите или оня от тях, който е жив. Когато починалият е оставил само братя и сестри, те наследяват по равни части. Съпругът наследава част, равна на частта на всяко дете. Това правило се прилага, когато наследственото имущество представлява лично имущество по см. на чл. 22 от Семейния кодекс. Когато съпругът наследава с братя и сестри, или с техни низходящи, той получава половината от наследството ако то се е открило преди навършването на десет години от сключването на брака, а в противенслучай получава 2/3 от наследството. Когато съпругът наследява заедно с възходящи /родители/ и сбратя и сестри – получава една трета от наследството в първия случай, и половината – във втория.
Когато се наследява имот, придобит от съпрузите по време на брака и съставляващ съпружеска имуществена общност /СИО/, тогава наследяването е по-различно. Най-напред се отделя ½-една втора от имуществото за преживелия съпруг, което съставлява негов личен дял от прекратената СИО. А останалата ½-една втора ид.ч. ще се дели между съпруга и детето или децата.